Бутала

Автор: Налях си голяма чаша кафе и седнах да прегледам печата, преди да тръгна на работа. Обърнах вестника и започнах отзад-напред както обикновено. Попаднах на поредната статия за българския контингент в Ирак. Темата ме интересуваше живо, понеже мъжът ми беше един от военните там и я зачетох. Поне три от споменатите имена ми бяха познати: Добрев, Николов и Александрова. Все пак моето мнение е, че не биваше да допускат жени там; това бе мъжка професия; а е известно, че мъжът не издържа дълго без секс. И е хубаво при такива обстоятелства мъжете да са си сами. Научно доказано е, че след 10-ия ден мъжът започва да се оглежда наоколо, а след 14-ия всички жени му се виждат красиви, независимо от каква националност са. Не можеше поне веднъж в лагера да не е имало някоя оргия вече – при нашата дисциплина... А и иракчанките не бяха за изхвърляне, а нашите момчета нали патрулират, разхождат се из града... Боже, Ивайло сигурно е бил един от първите... особено като си го знам какъв е...
Бутнах чашата с кафе, то заля статията и буквите се размазаха; приех това като знамение – онова, което правеха българите там изчезваше, а онова, което правеха българките тука, оставаше скрито. Качих се на колата си, изкарах я от подземния гараж и поех към службата. Там обаче нямаше нито гараж, нито паркинг – налагаше се да я оставям на улицата. Винаги спирах пред един магазин за авточасти, държан от двама братя, зад щанда на който по принцип стоеше единия от тях; другият се правеше на шеф. Но по-привлекателен беше именно по-тихият. Отдавна му бях хвърлила око, но обичах Ивайло и не смятах за редно да му изневерявам. Но сега, особено след прочетеното и след разлятото кафе, влязох в магазина и Михаил се изправи.
Михаил: -Здравей, с какво мога да ти услужа?
Иглика: -Ами-и... как да ти кажа... разбрах, че си голям спец по автомобилните части и по-специално по-о... буталата!
Михаил: -Да-а, по всички части... Какви по-точно ти трябват?
Иглика: -Ами... предпочитам по-големите...
Михаил: -Предпочиташ?!... Толкова големи?
Иглика: -Не знам дали ще ми влязат в дупката...
Автор: Михаил съвсем се изчерви, защото разбра за какво приказваме.
Михаил: -Твоята?...
Иглика: -Моята!...
Автор: Аз го хванах за реверите на ризата и целунах страстно. Ритнах вратата на магазина и се покачих на тезгяха. Обърнах се с гръб към него и запретнах полата си. Мишо видя врязаната между бузките ми червена ивица плат, по която прокарах пръст и дръпнах настрани.
Иглика: -Лижи ме!
Автор: Михаил погали възглавничките ми, после забарабани по тях с пръсти, наслаждавайки се изцяло на твърдостта им и гладката ми кожа.
Иглика /изнемогвайки/: -Ти ще ме лижеш ли или не?
Автор: Михаил се наведе, разтвори половинките ми и прокара широк, отпуснат език по ануса ми. Аз изохках прималяло и се наведох напред.
Разтворих гъза си още повече и усетил това, Михаил ме хвана за бузките. Дръпна ги настрани и зарови езика си в дупката ми. Така ме натисна, че щях да падна от тезгяха. Нямаше за какво да се хвана, пред мен бе празното пространство на пътеката и затова скочих на пода. Накарах го той да легне, а аз се покачих върху него. Излегнах се отгоре му в 69 и поех в устата си полувтвърдения му кур, който започна да расте по посока на гърлото ми.
Михаил: -Ох, колко харесвам сърдитата ти орхидея...
Иглика: -Лижи ми я тогава!
Автор: И той продължи да работи трескаво с езика си отзад. Топли вълни ме заливаха една след друга, но още не ми идваше. Изведнъж усетих силен оргазъм, който ме грабна, вдигна във въздуха и пак стовари на земята. От напрежение аз чак пръднах.
Михаил: -А-а-а...
Иглика: -Лижи, лижи...
Автор: И усетих как отново зарови език в тъмната ми кожичка. Аз пък от своя страна заобработвах тръпнещата му плът и започнах да моделирам с устни немирника му. После плъзнах леко разтворени устни по дължината на целия му пенис. Лизнах силно изпъкналата му веничка отдолу и тя започна да пулсира още по-неспокойно. Образувах в устата си много слюнка и щедро полях с нея кура му. После бързо засърбах отделните струйки, които се стичаха надолу по хуя. Няколко не хванах и те потънаха в черното му окосмяване; други няколко потекоха по ташаците му. Аз отворих уста широко и налапах топките му. Въпреки това обаче поех много малка част от тях, защото те му се бяха надули неимоверно много.
Иглика /фъфли с топките в устата си/: -Хахви тлъсти топки имаш!
Автор: Той изстена и разтърка пениса си по лицето ми. Аз олизах торбичките му още веднъж и хванах кура му. Стиснах го и запъплих с устни по нажежената му тояга. Изплюх се, размазах слюнката си с устни навсякъде по извисилата му се вцепенено нагоре мъжественост, а после звучно взех да я осмуквам. Това накара Михаил да пъхне езика си почти до половината в ануса ми. Подобен сондаж обаче ми дойде малко множко и усетих, че ненадейно от рекичката ми потича тънка бяла струйка. Така се възбудих, когато разбрах, че устата му е точно под нея, че извиках:
Иглика: -Искам да я пиеш... искам, ох, да...
Автор: Аз се надигнах малко и погледнах под себе си. Видях как слузта ми капе в устата му. После пак легнах върху него и поех инструмента му. Секретът, който обаче се точеше от путката ми в устата на Михаил изглежда го възбуждаше доста и членът му продължаваше да расте и аз не знаех докъде ще стигне. Вече ме задушаваше и затова започнах само да обсипвам с целувки набъбналата му главичка. Каналчето му беше изпъкнало невероятно много и дори се беше отворило леко. Прокарах върха на езичето си по него и Михаил така започна да трепери, че разбрах, че всеки момент ще се изпразни. Реших като за последно да лапна главичката му и когато отворих устни, за да я обхвана, без да искам отрих предните си зъбки в нея.
Михаил: -А-а... не!
Автор: Мощна струя сперма плисна в лицето ми. Аз стиснах очи и почувствах лепкавия му сок да се стича по гърдите ми. Очаквах още няколко залпа, които не закъсняха и ме окъпаха във водите на Афродита. Погалих омекващия му пенис и нежно притиснах устни върху него, оставяйки следи от собствената му сперма.
Михаил /пъшкайки/: -Ако друг път имаш нужда от бутала, винаги можеш да разчиташ на мен.
Иглика: -Не се съмнявам...