Брутал екзотик 1

-Казвам ти, братче, не си виждал по-готина азиатка! Направо е трепач отвсекъде! Даже повече прилича на европейка. Е, личи й все пак, че е от дръпнатите – не я знам точно каква беше, май виетнамка или корейка – обаче е връх на сладоледа! Изваяно, сочно телце – ммм-уаа! – Целуна с характерен жест събраните си в купче пръсти Бойко и по този начин приключи хвалебствената му тирада.
Целта й беше да ме убеди да участвам в групова оргия заедно с него, въпросната азиатка и нейния собственик. ”Собственик” е най-точно казано, защото доколкото подразбрах от моя добър приятел, оня тип се държал с нея точно като с частна собственост. Думата му била закон и доста често организирал подобни оргии. Да се вреди човек до някоя от тях, пак по думите на Бойко, било адски трудно и затова нямало въобще какво да го мисля.
-Е, какво му е толкова специалното на тия оргии? Какво повече може да ми предложи въпросната сладурана в сравнение с всяка друга сладурана от елитен бардак със специална такса?
-О, човече, тя прави всичко! Ама абсолютно всичко! Можеш да я биеш, да я плюеш, да я риташ и тъпчеш – нямаш проблем, на нея й харесва да я малтретират! Само един път досега успях да се вредя и казвам ти честно, братко, това е върховното чукане, върховната възбуда! Най-първичното, най-близкото до нашта извратена природа! Всичко, приятелю, можеш да правиш абсолютно всичко с нея! – повтори или потрети той, сякаш бях глух и не го бях чул още първия път.
Явно си лrчеше обаче, че е много развълнуван, макар че аз, всеизвестен “Тома Неверни”, тогава да не му се вързах много…

Все пак в уречения ден и час се явих на срещата, и двамата с Бойко отидохме в къщата на неговия приятел, който се казваше Горан. Горан ни посрещна наметнат с бял, копринен халат, с азиатски йероглифи извезани върху джобовете и на гърба. Имаше вид на добре гледан, богат плейбой и на пръв поглед замалко да повярвам в безобидното му излъчване. Тогава обаче срещнах погледа му за миг, докато разменяхме фалшиви любезности и усмивки, и настръхнах. Това беше ледения, смразяващ кръвта поглед на опасен хищник. Може би затова той побърза да надене черните си очила, които скриваха змийските му очички…

-Наистина се радвам да те видя отново, бат`Бойко, последния път си прекарахме жестоко, нали?! – потупа старата си дружка по рамото Горан, докато ни въвеждаше в покоите си. – Честно казано, надявах се да доведеш някоя красива, млада дама, но и така няма да ни бъде скучно, нали?
Двамата се разкикотиха като пубери, а аз се почувствах малко не на място. Тогава обаче прекрачихме прага на огромния хол-спалня в ориенталски стил и аз Я зърнах за пръв път. Беше застанала на колене върху кожена рогозка до ниска, японска масичка за чаени церемонии и тъкмо сервираше димящото питие. Сякаш беше излязла от някаква романтична, азиатска приказка – толкова нежна и красива. Приличаше на крехко, екзотично цвете. Бойко въобще не бе преувеличил прелестите й. Нещо повече – не бях напълно убеден на този етап, че са истински – но имаше нехарактерно големи за азиатка, хубави и сочни цици, едната, от които зърнах за миг, докато се навеждаше напред при сервирането. Явно беше чисто гола под халата и почувствах как пениса ми се надърви.

-Харесва ли ти мойто красиво сърне, а, Вълчо?! – попита ме шеговито домакинът, след което се пресегна и безцеремонно я хвана за брадичката. Изправи я нагоре и като музеен експонат я завъртя наляво-надясно, за да можем да се насладим отвсякъде на това природно произведение на изкуството.
-Много е красива – признах чистосърдечно.
-Шибаното й, корейско име е нещо от рода: Ким Чан Чем – “Много Се Ебем!”, обаче ти можеш да й викаш “Курво”, “Кучко” или “Пачавро” – както ти харесва...
В следващият момент, най-изненадващо, докато Бойко се хилеше на шегата, а аз се чудех как наистина да се обръщам към нея, Горан замахна и й зашлеви един шамар през лицето. Ударът не беше силен, но той беше толкова едър, а тя толкова крехка, че залитна настрани и замалко да събори масичката.
-Пачавра с пачавра, не чу ли, че човека ти направи комплимент, а?!
-Не, няма нужда – опитах да успокоя бияча, но Бойко ме дръпна за лакътя и ме ощипа да си затварям устата.
-Да, Господарю, извинявай, Господарю – веднага побърза да му угоди азиатката. После бързо се обърна към мен и започна да се кланя и да ми благодари:
-Благодаря ви, господине, много сте мил, благодаря ви, г-не! Простете ми, че бях толкова лоша домакиня, простете ми, моля – занарежда тя на един дъх на перфектен, български език. Като знаех кой е бил учителя, въобще не се учудих, че го знае толкова добре.
-Нека ви се реванширам, поволете ми да го направя, моля ви! Ще сторя всичко, което пожелаете… !
-Разбира се, че ще направиш всичко, въшлива пачавро, няма две мнения по въпроса! – изръмжа Горан. После я хвана косата, изплю й се звучно в лицето и я тръшна върху рогозката. –Е, сядайте приятели – рече след това, сякаш нищо не се бе случило и върху лицето му цъфна широка усмивка. –Предлагам първо да подкрепим малко организма, пък после ще израходваме енергията. Сервирай ни чая и сакето, пачавро… !
(Следва продължение...)