Бикини на полюлея

Ива влетя като вихрушка и докато успея да реагирам вече беше без дрехи. Свършвахме си работата за трети път, когато телефонът иззвъня.
– Не го вдигай! – посъветва ме Ива и хищно ме захапа.
Успях да се откъсна от сладките й клещи, защото знаех, че се обажда жена ми – желаеше отчет за степента на готовност за гостите. Докато й обяснявах, че всичко е окей, Ива напук правеше с мен каквото си пожелае. След разговора по телефона отказах да продължим и тя се разфуча, след минута тресна вратата, а аз се правех на сърдит, но всъщност си бях просто омаломощен.
Помотах се насам-натам из апартамента и ето че на външната врата се звънна. Мария и Евгени бяха минали през болницата и взели жена ми, Женя.
– Спал ли си, мили? – попита Женя и ме плесна по бузата.
– Заповядайте! Чувствайте се като в ада, пардон, в дома си! И ти! – казвам на Женя и правя опит да я шляпна по задника, но тя ловко се отмества и ръката ми с непремерена сила се стоварва върху меките, задни части на Евгени.
– Странен начин за поздрав на приятелите си имаш, Серго! – избъбри смутено Евгени.
– Шляпни и мен! – предлага ми Мария, съпругата на Евгени и го врътва закачливо задничето си…
Готов съм да го сторя, но не сега, не пред толкова завистлива аудитория, палавнице!
– Това ще направите, когато съм в командировка, скъпа! – изрече строго през рамо Евгени и придърпва егоистично съпругата си към себе си. Просветна ми, знаех си, че точно така и ще стане.
Поканих ги най-учтиво и щом влязохме в хола съзрях бикините на Ива да висят на полюлея. Изчервих се, ужасих се и се изпълних с тайната надежда, че никой няма да вдигне поглед и да ги види. След минути пристигнаха Ива и мъжа й Весо, мой приятел от детските години. Положението стана отчайващо, защото започна и да се посмрачава. Дори и аз да не го направех, то жена ми щеше да щракне ключа и всички щяха да видят проклетите бикини, които си висяха на полилея!..
Този момент натъпи скоро. Но аз вече имах план.
Жена ми, уви, ме изпревари със секунди.
Тъкмо бях стъпил на стола в коридора и посегнах да развъртам бушоните, тя светна лампата в хола. Аз успях все пак да я изгася, защото измъкнах с треперещи пръсти бушона, притичах със стола в кухнята, за да го оставя и оттам да се промъкна в хола. Тук вече щракаха едновременно няколко запалки.
– Полилея! Ей сега ще го оправя! – извиках аз и се втурнах ентусиазирано напред. Стъпих на масичката, но тя се строши под мен и аз се оказах на пода засипан от чаши, чинии и цял оклепан със сладките.
Последва залп от смях и подигравки.
Идеята ми беше да грабна бикините, да ги пъхна в джоба си и уж да се сетя, че всъщност може би причината е в бушоните. Тъкмо лежах и мислех какво да предприема в новосъздаданета ситуация, когато съвсем неочаквано полилея в хола светна.
Енергичната ми съпруга се бе сетила. Но дали бе разбрала, че аз съм развъртял бушона?
Дамите се втурнаха да събират опустошенията, които бях нанесъл на трапезата ни.
Сведох отчаяно глава. Всеки миг някой щеше да вдигне поглед и да викне:
– Я-я! Бикини на полилея!
Мислех бясно и нищо не успявах да измисля.
Панически подхвърлих идиотската идея да запалим свещи.
– Глупости! – репликира ме Ива. Готов бях да я удуша.
– Тъпотии! – подкрепи я жена ми. Може би трябва да я метна през терасата?
Наведох виновно глава, зачаках справедливото възмездие.
Вечерта приключи както обикновено – приятелите ни първо пиха, после пяха, а в един момент вършеха и двете еднакво неумело, докато се сетиха, че и утре са на работа и се измъкнаха с клатушкане, хълцукане, полюлюване и припяване.
Още щом ги изпратихме, грабнах жена ми и я понесох в тръс към спалнята. Имитирах бесен пристъп на обич към нея. Тя обаче невъзмутимо се откопчи от прегръдката ми и нахлу в хола:
– Боли ме главата! – дежурната реплика на всеки семеен змей, фразата от която се изправят косите на цялото мъжко войнство на планетата – Сигурно е от водката, какви ли не боклуци ни пробутват… – и широко отвори вратата за терасата.
Ветрецът нахлу палав и нежен, като нетърпелив любовник.
Седи жена ми, а над главата й бикините на любовницата ми се люлеят като знаме. Това, ако не е драма, то не е и комедия, нали?
Най-накрая се затътрихме в спалнята. Проснах се, обърнах й гръб и подло зачаках да заспи, а аз да изприпкам в хола, да грабна бикините и да ги метна през терасата.
Половин час ли мина, един ли, а може би и два, не знам, но накрая жена ми заспа.
Позовах я нежно по име, не ми отговори. Изчаках още няколко минути и повторих. Чак тогава станах. Като опитен конспиратор в брачните афери запътих се първо към тоалетната, постоях няколко минути върху тоалетната чиния и се ослушвах за подозрителни звуци. Не последваха нито гневен вик, нито подли стъпки на промъкващ се преследвач. Едва тогава на пръсти, тихичко като змия, безшумно се промъкнах в хола. Реших да не паля проклетия полилей, само придърпах една табуретчица, кацнах върху него и протегнах ръка. Пипнах проклетите бикини и точно тогава лампата светна.
Изпищях първо от изненада, после от ужас и замръзнах.
На вратата стоеше жена ми – усмихва се проклетницата!
Аз пък храбро си мълча.
– Още бикини ли закачаш на полилея? – попита строго жена ми.
– Някой глупак се е пошегувал… – смутолевих гузно аз.
– Едва ли. Още като дойдохме си висяха, а ти цяла вечер се опитваше да ги свалиш. Тайно! Непохватно! – с нежен укор изрече жена ми и попита – Интересно, за да се окажат бикините на полилея, ти къде трябва да си бил?
Упорито мълчах.
Но жена ми, като опитен и напълно завършен инквизитор, продължи неумолимо да задава въпроси:
– А Ива къде ли е била?
Разбрах, че съм разкрит.
– Мислех си… – започнах уплашено аз, но реших че атаката е най-добрата защита и смело попитах: – А откъде знаеш, че бикините са на Ива?
– Приятелки бяхме, интимни, разбира се – изрече зловещо жена ми.
– Лъжеш! – креснах злобно аз.
– Добре тогава – бях приятелка на мъжа й, а той ми услужваше с нейните бикини, винаги когато късаше моите от страст… – каза тя и се разсмя. – Кое предпочиташ?
Тъпо беше да продължавам да стоя на табуретката с бикини в ръка. Слязох, сритах вратата за балкона и ги метнах проклетите.
Жена ми се оттегли зловещо усмихната.
Запалих отчаян цигара. Не бях я даже преполовил, когато на входната врата се звънна. Погледнах изумен часовника – три и половина. Вбесен и объркан отидох до вратата и надзърнах през шпионката – беше домоуправителката. Сигурно се е случило нещо, казах си и отключих. Първото, което видях бяха проклетите бикини. Ужасната жена, с която бях в състояние на постоянни бойни действия, тикна в лицето ми бикините.
– Приберете гащите на жена си!
– Не са нейни! – успях да извикам панически и направих опит да затръшна вратата. Но подлото същество подпъхна мощния си крак в зейналия отвор.
– Едва не паднаха на главата ми, а единствено вашият прозорец свети. Значи вие сте ги метнали! – логиката й бе наистина необорима.
Мълком протегнах ръка, поех проклетите бикини и треснах светкавично вратата с тайната надеждица да притисна проклетия й дълъг нос, който постоянно се завираше къде ли не. Не успях, за жалост, пазеше си го.
До мен долетя само зловещия й кикот. Утре целия вход щеше да научи, че в късна доба през терасата ни са летели женски гащички…
Грабнах ножиците, нарязах на тесни лентички бикините на Ива и ги запалих в пепелника. Въздъхнах доволен и реших да потегля към спалнята. Предполагах, че жена ми вече е наистина заспала.
В същия миг телефонът нахално-предизвикателно иззвъня. Поколебах се дали да го вдигна, но все пак го направих. Чух познатото изкискване на Ива и последва въпроса й:
– Разбра ли, че си забравих бикините у вас?
– Да. Току-що ги изгорих! – изсъсках аз.
Някой нежно отне слушалката от ръката ми и прозвуча гласа на жена ми, примъкнала се като котка зад гърба ми:
– Ива, ще ти купя нови бикини и ще ги дам на мъжа ти да ти ги донесе – и тресна слушалката.
– Хайде да се гушкаме, мили! – предложи жена ми и се разсмя.
Разбрах, че ми е простила, но и още нещо просветна в замаяната ми глава – че никога повече няма да й изневеря. Поне с Ива.