Албена

Беше август месец - много топло, тежко и уморяващо време. Николай никак не искаше да отива на село по средата на лятото. Не виждаше никакав смисал. Други години отиваха на курорт, но тази година се наваршваха 20 години от сватбата на майка му и баща му и те решиха да отидат в Турция за 2 седмици. Без него естествено. Поне да го бяха оставили във Варна, щеше да му е много по-добре.Никой не го попита даже. На 15 години не вземат думата ти насериозно.
Качи се в автобуса и седна. Помаха на родителите си с изражение на затворник който потегля към затвора. Така се и чувстваше. Автобусът беше полупразен - не бяха много хората, които отиваха, кадето той отиваше по това време на лятото. Направо не си представяше какво ще прави на това забравено от Бог даже село. Само баби, дядовци и кучета. Не беше ходил от 3 години. Не че не обичаше баба си и дядо си,напротив, но много повече би се радвал да ги види ако бяха дошли във Варна да го видят, ако искат и за месец и пожече. Четеше последния брой на Playboy и с всеки прочетен ред се убеждаваше каква грешка е било закупуването с цел да убие времето и разочарованието. Напротив - колкото повече четеше за хубав живот,красиви жени, лято, купон, текила...Ужас!
Погледна фотосесията на перфектното момиче и захварли още по-ядосан и пораженчески настроен списанието. Опита се да не мисли за нищо, да подреме малко. Така мина времето до пристигането му.
Сабуди се сам сякаш знаейки че след 1 минута ще пристигне. Вече се виждаха селските къщи. Тук-там някоя
коза, мършав кон и някоя друга крава. Всичко изглеждаше старо,ръждясало и западнало. Скоро стигнаха спирката.
Там го чакаше дядо му - жилав старец, чийто години след 60 все 1 не бяха оставили никакъв белег върху него. А беше на 79. Николай слезе и се огледа неориентирано.
Видя дядо си и не можа да не се усмихне.
- Добре дошъл, гражданлия! Ела тук! - Дядо му го прегърна силно, по мажки.
- Здрасти дядо! - Усмихна се умърлушено момчето и стисна силно, както дядо му му беше казвал някога ръката на стареца.
- А така ! Като мъж! Станал си почти мъж. Голям, силен...
- Не сам по-силен от тебе, дядо.
- Ами , не си! Я се виж!
Николай беше кръстен на дядо си и наистина приличаше на него. Който казва че гените се предават през поколение е имал предвид точно дядо Николай и внука му - една и съща структура - високи, слаби, жилави, ; силни ръце изпакващи на фона на слабото тяло, силни крака.
И двамата имаха тъмни, черни очи, и черни чупливи коси.
Пълната уста изпакваше на фона на светлия фон на лицето.
Дядо Николай виждаше себе си преди много години. Той харесваше и обичаше внука си.
- Защо си такъв ... като все едно нещо е станало. Какво има?
- Нищо дядо... - измънка момчето.
Повървяха в мълчание.
- Ще мине седмицата бързо , ей сега ще се изниже...
- Аз не...
- Не ми говори тия.Знам че не ти е до тия пущини сега.
Но ще мине.
Двамата се спогледаха и се усмихнаха.
Минаха 2 дни. Николай лежеше по цял ден и нищо не правеше. Това го уморяваше. По цял ден по дървото до къщата с някоя книга или списание.Отиваха със стареца и за риба. Вечер гледаха с дядото телевизия и беше по-добре.Бабата се грижеше младежа да е нахранен, да си почива и му намираше по нещо да свърши - той с учудване откри,че от скука приемаше дребните задачи с радост. Но пак дотягаше.
На третия ден - беше петък - Николай седеше ма одеялото под черешата и четеше някаква книга за да минава времето. Даже не помнеше думите - бяха просто букви,подредени една след друга. Тогава чу баба си:
- Ники! Ники!
- Да-а-а-а!
- Ела.
Той стана и отиде с мързелива походка. Мяташе единия крак пред другия по задължение.
- Моля ти се,ще отидеш ли да занесеш тия бутилки с мляко до баба Мара. Беше ми дала яица и сега трябва да й върна. Имам малко работа и не мога.
- Аз и без туй не сам зает...
- Златно момче си! Айде, бабо трагвай,знаеш къде , нали?
- Да.
Той хвана торбата и закрачи в горещината на обедното августовско слънце. Скоро стигна до къщата на баба Мара.
- Бабо Маро!
Тишина.
- Бабо Маро!
Тишина.
- Бабо...
- Стига си викал. Влизай. Ела до чешмата.
Гласът му беше познат, но не можеше да се сети на кой е. Беше женски глас на жена или момиче. Стигна до чешмата пред стълбите на къщата и видя фигурата на жена.
Беше облечена в бяла стара рокля и си миеше краката на чешмата наведена. Вдигна очи и го погледна. Сега Николяй се сети - беше Албена, внучката на баба Мара. Не я беше виждал от както беше на 11 години.
- Ти ли си, Николай? - Усмихна се леко тя все още миейки си краката. - Не сам те вийдала от както беше момченце. Пораснал си.
- Да. Нося мляко от баба ми. Имала да дава на баба Мара. Тя каде е?
- Дай го на мене, тя спи по обяд. Колкото и да е проклета не я държат краката целия ден. - С едно движение си наплиска лицето опраскваики се цялата.
Николай се вцепени. Албена беше цялата мокра пред него
без даже да признава присаствието му. Не носеше сутиен и зърната щръкнаха през роклята й. Тя беше на 23 години. Живееше в Добрич. Още като малък Николай си спомняше хубавата кака Албена, както й викаше тогава.
Беше висока кам метър и седемдесет, не тварде слаба , с красиво лице, хубава чуплива кестенява коса, сега мокра, стигаща малко над кръста. По красивата й гуша се стичаха капки вода надолу към бюста. А там... Там се бяха наместили чифт прекрасни големи,пълни гърди. Дългите бедра оформяха красиви крака, а отзад дупето й беше леко пълно, но с почти идеална форма. Тя напълни шепи с вода, отпи и с рязко движение отметна коса, пръскайки вода и разклащайки формите на цялото си тяло.
По палната червена уста се стичаше вода. Николай не знаеше къде е. Даже не беше усетил как сърцето му бие силно помпайки мощната му ерекция с кръв.
- Какво седиш ? - Изкара го от унеса тя.
- Нищо... Ето торбата. Аз ще ходя...
- Ще ходиш? Няма къде в това село.
- Да...
- Остани да пиеш една лимонада.
- ... - Думите не излизаха от устата му.
- Айде, виждам , 4е жегата ти е взвла ума. сядай на масата. За никаде не бързаш.
- Добре.
Седнаха с по чаша ледена лимонада.
- Пораснал си. Стаал си почри мъж.
- Дядо казва, че вече съм станал мъж.
- Може и да е прав дядо ти. - Усмихна се Албена.
Едва сега се загледа по-внимателно в момченцето, което помнеше. Висок, оформени ръце, жилаво тяло и силни хубави крака. Усещайки влагата от водата по себе си внучката на баба Мара чак усети свян от младежа, макар да не го показа.Той вече не беше момченце. Сърцето й заби учестено. Не беше усетила как забива поглед в чашата унесена в мисли. Вдигна поглед и срещма черните о4и на Николай. Двамата се погледаха няколко мига и видяха нещо, нещо живо един в друг, нещо истинско.
- Аз имам работа... - измънка Албена чистейки несъшествуващи трохи от масата.
- И аз трябва да ходя...
Николай стана, момичето с бялата рокля го изпрати. Не си казаха довиждане, само си махнаха едвам.
Същата вечер Николай се въртя в леглото. Не можеше да спи. Случката от обяд беше в главата му. Нещо го ядеше и не можеше да се унесе. Не спа почти цяла нощ.
Албена седя до късно пред телевизора с празен поглед и чаша вече топла лимонада. Погледа на момчето беше все в очите й. Разтресе глава все едно за да го изгони и стана , запътвайки се към леглото. Не можа да спи добре.
Едвам задряма кън 4 часа сутринта. Цялата беше потна. Тя си каза, че е от жегата, но знаеше че не е така. Очите му, косата му, устата му, ръцете му - силни, оформени крака.За това мислеше , гледайки в тавана, а големите й гърди се издигаха тежко. "Оф , Боже!" изсумтя на ум и се завъртя на една страна.
Беше събота по обяд. Николяй пак неше под черешата. Седеше без цел и идея. Блуждаеше.
- Ники! Ни-ики! - Беше баба му.
- Да-а-а-а!
- Ела за малко!
Николай стана и тръгна към гласа.
- Айде да ми направиш малко добро. - Усмихна се бабата.
- Добре бабо. Кажи?
- Златно дете си ти! Ама си хубав! - помилва го бабата.
- Каква работа, бабо?
- Кака ти Албена искаше дядо ти да й помогне с едни чували с брашнп, трябвало да се преместят. Тежки са, а той е по работа до Добрич. Ти си силен, ще се оправиш , нали?
Сърцето на Николай заби с пълна сила. След като чу името Албена едвам вазприе другото и без да мисли закима учестено с широка усмивка.
- Браво ти си моето момче. - Усмихна се бабата с умиление в погледа.
Албена чакаше дядо Николай в хамбара. 3 тежки 4увала 4акаха да бъдат преместени при другите.
- Како Албена! Како Албена! - тя чу гласа на момчето и сарцето й спря , после почна да бие учестено. Изтупа си избелялата фланелка с надпис "Super", падащ се точно на гърдите. Изтупа и одрязаните дънки, не помнещи дата на производтсво. Тръгна към портата.
- Здравей , Ники. Каде е дядо ти?
- В добрич . Затова мене пратиха.
- Ама те са тежки чувалите...
- Нали съм бил мъж. Значи щом дядо може мога и аз! - Усмиха се широко варненското хлапе.
Албена почти не усети как усмивката грейнала на лицето й, опъва плътните й устни и показва белите й зъби оформяйки истинска женска хубост. Хареса й смелоста и решителноста на момчето.
- Ами хайде тогава!
Отидоха в хамбара. Николай погледна чувалите и сложи ръце на кръста.
- Ще можеш ли? - погледна го тя в очите гледайки леко нагоре. Беше с около петнайсет сантиметра по-висок.
Той не можеше да каже "не". Не на този вярващ поглед. Не и на тези очи. Кимна твърдо.
Вдигайки първия чувал той усети, че ще му е почри непосилно. Но се напъна , вените по челото му избиха заедно с малки капчици пот, мускулите му се издуха и успя. Пренесе го. С малко повече усилие успя ис втория чувал. Беше потен, дишаше тежко и се беше изчервил целия. Албена го гледаше и не вярваше на силата в яките, но все пак момчешки ръце. На третия чувал той се напрегна до край. Носейки го накрая ръката го заболя , чувала се изплъзна и падна върху него събаряйки го на земята. Стовари се върхо бедрото му. Николай прехапа устна, избута чувала и изохка - О-о-ооххх! - Две сълзи потекоха от очите му.
- Добре ли си?! - Извика тя и се затича към него. Приклекна и го хвана за ръката.
- Оф... Нищо ми няма. Само ще е синьо.
- Ела до банята да се измиеш, целия си в брашно. Аз ще погледна бедрото ти.
Отидоха в къщата и застанаха пред малката баня-тоалетна.
- Влез се измий.- Посочи му вратата Албена.
Той влезе и си изми лицето и ръцете. Като излезе тя се усмихна:
- Мрасен си целия. Измий се целия. Ще ти донеса хавлия.
Николай се изплакна целия и се насапуниса целия. Кракът го болеше. Албена му подаде хавлия през вратата.
Беше средно голяма.След като се избърса младежът я ови около краста си. Стигаше му малко над колената.
- Сядай тука сега да погледна. - Посочи му стол тя.
Николай седна изпалнявайки мейанично. Албена приклекна и му отметна малко хавлията. Бедрото му беше тъмно синьо.
- Не е добре. Боли ли. - Без да знае защо тя прокара длан по синината. Николай потрепна и леко изохка. Тя вдигна загрижен поглед и срещна неговия. Беше клекнала,
в скута му, а по надписа "Super" беше избила потна влага. Той погледна натам, а тя спусна очите си по врата му, гардите, коремните мускули. Не усети даже как милваше бедротот му. Нещо сякаш туптеше и бучеше в слепоочието й и накрая все едно се взриви. БУМ! Николай дишаше тежко уморен и възбуден. Под хавлията му се беше надигнала мощна ерекция. Албена пусна ръка под хавлията и хвана члена му, галейки го , държейки го здраво. Николай прехапа устни. Погледна надолу и срещна влажните й очи с широки зеници. Тя махна хавлията и се наведе над пениса му - дълъг към 16 сантиметра , дебел с големи изпъкнаки вени. Отвори хубавата си уста и обви
дебелите си устни около главичката, цялата тъемно червена. Размърда език и Николай изпъшка:
- А-а ах. Мамка му! Давай ! - Хвана я за косата и я натисна. Тя пое члена му и държейки го започна да мърда главата си надолу - нагоре първо бавно , после все по бързо. Той не я държеше вече , са се държеше за стола.
Тя го извади от устата си и го погледна. Облиза го леко и с бързо движение го пое целия. Слюнка изби по устата й. Николай усети как се забива в гърлото й. Главата й се мардаяше много бързо. Пльок, пльок, пльок...
Младия мъж почувства тръпката на 1-вия си оргазъм да се заражда в него и се стегна целия.- О-о-о! Давай ,поеми го ... АААА! - Извика той. Албена усети как члена му започва да пулсира и го извади от устата си, но касно - той празнеше гъста бяла течност в устата й.
Тя спокойно напални уста и преглатна.Леко се задави и половината се разтече по бузите й. Николай остана потресен и въодушевен. Още долу тя му се усмихна:
- Хареса ли ти?
- Беше супер! Мого готино... Ти си страхотна!
- Мерси за ... млякото!- Изкикоти се тя.- Ела в спалнята ми да доваршим.
Николай се усмихна широко и тръгна след нея придържайки хавлията си без да знае защо. Озоваха се в малка стая със старо единично легло. Тя го бутна на леглото и го възседна с котешки, бавни движения. Започна да го целува бавно, а той се остави тя да води. Езиците им се преплитаха и дишането пак се учести. Гърдите на Албена повдигаха надписа "Super" , а зърната им избиваха. Той хвана едната и гърда и я стисна силно.
Тя се изви и го целуна.
- Готини цици! - Ухили се Николай.
Тя се подхилкна пак и с едно движение хвана с двее си ръце фланелката и я махна. Гардите и се облещиха в лицето на Николай. Хубави, много големи гърди.Леко отпуснати, неиздаржащи на почти неестествения си размер.Розовите им зърна бяха щръкнали. Той започна да ги мачка ицелува. Засмука първо едното после другото , захапа ги леко. Албена затваряше на моменти очи и охкаше с опиянена усмивка на лицето. В следващия миг , когато я хапеше усмивката изчеваше и налицето й се появяваше красива гримаса на болка. Тя се дръпна малко и бързо си свали рязаните дънки. Беше с памучни бели прашки. Не се беше бръснала видимо от около седмица и няколко махчета надничаха под памука. Николай по инстинкт коленичи пред нея до леглото и дръпна бикините . Пичето й беше покрито с малки, гъсти черни косамчета. Момчето доближи лице до нея , усещайки мириса й. Разкрачи я леко и започна да целува мястото покрито с лека растителност. Албена заохка и запрехапва устни. Стискаше главата му, рошеше косата му и го насочвашв. Той разтвори срамните й устни и засмика и заоблизва стръвно. Тя започна да пъшка и да стене и охка :
- Да... Ох.. Давай... Ближи ме! Ох..Ох! Не спирай... Да! Смучи..
Сама мачкаше едрите си цици с едната ръка. Хвана го , изправи го и го бутна пак на леглото.
- Сега ... сега ще си вече наистина мъж, моето момче -
Усмихна се Албена , вазсядайки Николяй. Той не продума,
само гледаше как тя се разкрачва и насочва сабудилата му се ерекция към цепката си. Усети как влиза в горещо, влажо място. Затвори за миг очи, но веднага пак ги отвори - не искаше да изпусне нищо. Албена бавно го вкара целия в себе си,с леко отворена уста , затворени очи шепнейки :
- Да , да... Ето... Така...Да ,Ники, да... давай, бавно... Да-аа.
Тя увеличи темпото, а младия й любовник я хвана леко за дупето. Тя пъшкаше , а той я хапеше по врата и стискаше задника й. В един момент Николай започна да я забива с още по-голяма сила върху себе си . Албена викаше : - ДА! ДА! ААА! ДАВАЙ! ЧУКАЙ МЕ! ПО-СИЛНО!
Мек звук пляс, пляс , пляс се 4уваше от сливането на двте тела. Косата на младате жена се мяташе нажсякаде, а гардите й , стигнали крайната си големина подскачаха в красиви крагови движения. Николай почти не разбра как
вкара единия си пръст в дупето й. Плъзна се почти без затруднения. Тя изока малко по-силно , но после продължи трескавото темпо. Албена усети как момчето пак се стяга и след миг гореща сперма започна да се забива и да облива утробата й. Това отключи мигновенно и неиния оргазъм и тя почти проплака : - ДААААААААА! Да! Да... Да... - Двамата се отпуснаха , а тя го милваше по главата. Застинаха за около пет минути. Николай вдигна глава от рамото й и я погледна. Тя се усмихна и прошепна :
- Прекрасен си! За първи път ли ти е?
- Не...- Той излъга отмествайки засрамено очи отново като момченце, загубил свирепия си хищен поглед.
- Лаже-е-еш! - Усмихна се пак тя. Вдигна брадичката му и го погледна весело.
- Добре де... Да. - Той сащо се усмихна плахо.
- Беше супер... Ама си голям дявол, Ники. И в дупето ми бракна...
- Ти правила ли си го ... там ? - попита с лукава усмивка Николай.
- Не- е е- изкикоти се Албена и наведе глава.
- Лажкиня!
- Не , ти казвам.
- Лажеш!
- ДЬобре де...Няколко пъти само. - Албена се усихна и се изплези.
- Дай и на мен.
- А-ааа... Много ще ти стане!
- Моля те!- Погледна я с молещ почти детски поглед Николай.
- Не , Ники... боли. - тя знаеше че няма да откаже. Не можеше.
Николай се намръщи разсардено. Албена въздъхна и излезе от стаята. След малко се върна и седна до него. Той не й обръщаше внимание. Тя го погали и се усмихна.
- Донесох малко вазелин...
Момчето надигна бързо глава и грейна.Изправи се, седна и я целуна леко по бузата.
- Ужасен си... Само при едно условие : бавно. Иначе ще спрем. Това място не е правено с такива зели , наки знае6.
Той се усмихан и кимна. Започнаха леко да се целуват. Не мина време и вече се мляскаха с истинска страст. Тя застана на четири крака и започна да се маже от една малка кутийка с вазелина по ануса, вкарвайки по малко от праста си . В това време духаше на Николай и скоро той беше напално надарвен.С леки движения му намаза пениса обилно с вазелин. Погледна го и той разбра - отиде зад нея.
- Бавно влез. Аз ще ти помогна...
Той насочи лащящия си пенис,а тя разтвори бузите на дупето си. Главичката му опря лафевия й анус и тя леко изпашка.
- Ох.. сега... Бавно..ох...да..- Той вкара леко главата на пениса си - още малко ох... да ...малко ...чакай! - Николай влара малко повече от себе си . Вече беще наполовина вътре в нея.
- Сега започни леко... бавно... да, да...- Той притвори очи и започна с леки тазиви движения да влиза и да излиза... напред, назад. С всяко проникване вкарваше повече от ласкавия си пенис в задника й. Албена беше хванала в юмруци чаршафа и стискаше очи. Големите й гарди се клатеха леко. - Да, да! Давай... Ох! По-леко... да! ОХ... Да, Ники! - Николай усещаше пръстените на ануса й да се стягат и отпускат от жсе по-силните му тласъци. Албена завика : По-леко,...ммммм. да...по-леко...охх! леко! Не... ДА! Ники, по-леко!
Николай усещаше трапката на секса и не можеше да спре,даже обратното - увеличаваше темпото и силата. тя викаше , а халката й се напрягаше до лимита си за да го поеме. Момшето се пресегна и хвана младата чена за косата и влезе ди топките в дупето й . Тя извика в стон на мъка и екстаз : - ААААААААААААААААААА! - Николай продалжи ощеинута да напъва с всичка сила стенещата Албена. Тя усещаше сякаш се прокопаваше тунел през гъза й... Николай усети че ще свърши изжади пениса си , оставяйки задника на Албена да пулсира зеещ и червен.
Застана пред лицето й, а тя го засмука. След секунди той изригна , бълвайки сперма в и около устата й...
- ААААААА! ДА, Давай кучко! Да-ааааа....
Тя погълна соковете му и се усмихна с измъчената физиономия на задоволена жена, цялата лъщаща от размазаната сперма по лицето й...
- Казах по-бавно...
- Извиняваи... - Измънка момчето запъхтяно.
Прегърнаха се и заспаха. И двамата не правиха секс единс друг повече.
Видяха се само още веднъж за 20 минути години след това в София. Албена беше направила от Николай истински мъж и нито един от двамата не забрави това никога.