Агент 0069 - втора част

Тя се отпусна с цялата си тежест в скута му и пое нажеженото острие докрай в дълбоката си, влажна и сладострастна вагина. В момента изкусителната агентка контролираше положението, играеше си с него, както си поиска – както гениална скулпторка с топка глина за моделиране. Но мъжът отдолу не се даваше лесно. Той я сграбчи през кръста, повдигна я нагоре и след това отново я наниза на хуя си. Повтори същото движение още няколко пъти, коригирайки по свой вкус темпото на тласъците, с които я чукаше, а то беше доста интензивно.
-Давай, кучко, накарай го да “прокърви”! – дрезгаво изстена Прангов и започна с още по-свирепи тласъци да набива отдолу бедра в стегнатите й задни части.
Първоначално Катя бе лице в лице със злодея, но при първият удобен случай побърза да се извърне с гръб към него, за да не би да се издаде в някой момент, че не й е чак толкова приятно, колкото се докарваше с писъци и стонове. Тук тренингът и ортодоксалната агентурна подготовка не играеше. Достатъчно бе само едно лицево мускулче да трепне в неподходящия момент и всичко отиваше по дяволите… Но постепенно опитната иначе агентка наистина се възбуди и тази опасност от самосебе си отпадна. Трябваше да му го признае – имаше фантастичен, дълъг и плътен пенис, който чудно изпълваше вагината й и я караше цялата да тръпне от удоволствие. Освен това гаднярът знаеше как да си служи с него по най-добрият начин. И понеже наистина вече нямаше опасност да бъде разкрита в симулиране на възбуда, Катя реши пак да се извърне към него, просто защото предпочиташе да не го изпуска от поглед нито за секунда. Така, както не изпусна и нито за секунда хуя му от тръпнещата си вагина, докато се завърташе около оста му на 180 градуса. Едно перфектно изпълнено упражнение, което също не се тренираше в училището за агенти, но пък тя владееше до съвършенство, в едно с цялото си тяло.
И така, озовала се отново очи в очи с най-опасния си враг, Хищно цвете реши да му покаже кой все пак владее положението и започна да го обяздва като дива амазонка, пришпорваща жребеца си във вихъра на безмилостна битка. Цветисто сравнение, което обаче не беше чак толкова далеч от истината. Защото това си беше истинска битка – при това гладиаторска битка. И като във всяка гладиаторска битка, и тук имаше двама биещи се до смърт противници, и тук имаше извадени “мечове” и скрити оръжия, и тайни хватки, и тук се лееше кръв и пот, и в крайна сметка и тук накрая щеше да има само един победител…
Катя сграбчи с две ръце Прангов за гърлото и започна леко да затяга хватката си. Напълно уверен в силите си, той не се възпротиви – нещо повече, това му достави неописуемо удоволствие. Едва когато лицето му придоби мораво-син цвят, той протегна ръце нагоре и на свой ред заключи пръсти около нежната шия на брюнетката. До този момент тя се бе надявала с хватката си фино и безпроблемно да го прати в безсъзнание, но сега самата агентка се изправи пред тази угроза. Затова благоразумно отдръпна ръце от гърлото на мъжа и миг по-късно пак можеше да диша свободно.
-Добър опит, съкровище – позакашля се доволно ухилен “шефът” й. Ръцете му сега бяха съсредоточили усилия малко по-надолу, в опит да откъснат напърчените зърна на гърдите й. Той сръчно ги бе изкарал през предния процеп-деколте на роклята й и настоятелно ги усукваше с пръсти, пощипваше и подръпваше. –Настина си страхотна мадама, Кате! Жалко, че си на погрешната страна, на страната на тъпите “куки” и май ще се наложи да те убия. Преди това обаче имам още нещо за теб… !
Прангов извади гранатомета си от пламтящата й пичка, след което с изненадваща бързина го изправи с няколко градуса и проникна без предупреждение и от раз в ануса на сварената напълно неподготвена агентка. Издутата и кървясала глава с отчетлив звук се плъзна в ректума, а Хищно цвете изпищя, за което веднага съжали и мислено се наруга за проявената слабост. Играта на нерви продължаваше с променлив успех и сега тя беше на ход.

Вместо да се възпротиви или изрази по някакъв начин неудоволствието си от проявената агресия спрямо ануса й, Катя се усмихна блажено и наложи бясно темпо още от първите няколко фрикции. Тя стенеше, викаше, мяташе се и активно окуражаваше “шефа” си, въпреки че ректума й в този момент буквално гореше от болка. Самият Прангов с мъка удържаше на това темпо. Налягането в слабините му опасно се повишаваше с всеки следващ тласък, но той нито за миг не си позволи да поиска тя да намали за малко и продължаваше с невероятна бързина да деформира ануса й с големия си топуз. Това принуди Катя да спусне ръчичка между бедрата си и тя започна ожесточено да разтрива клитора си, в отчаян опит да впрегне възбудата си като “болкоуспокояващо”… !

Този път късметът й не я подведе. Прангов не можеше повече да се сдържа. С животински рев, той я изблъска долу на пода и веднага я последва, стискайки в ръка пощурелия си кур. Катя тъкмо успя да придърпа и да приседне на малката табуретка отстрани на бюрото, когато злодеят я сграбчи за косата. Младата жена успя да види само как лъщящата, кървясала главичка се изду за миг и в следващия спермата изригна с ужасна сила право в лицето й!
-Отвори си устата кучко, отвори я… И искам да ме гледаш, да не си посмяла да си затвориш очит… !
Катя послушно отвори уста и погледна нагоре към превъзбудения злодей. Грешка, която щеше да й струва скъпо. Защото, колкото и да бе пощръклял от възбуда, Прангов не бе спрял да мисли. И сега вместо да цели устата й с гъстия си, лепкав адамов сироп, той насочи мощните струи към неблагоразумно отворените й очи. Спермата заля обилно едното, после склопи клепача и на другото, след което окончателно ги “зазида” и двете с по още няколко плътни струи…
-Мамка му, копеле мръсно, долен страхливец – псуваше Катя и припряно бършеше с ръце “заспермените” си очи, които вече се бяха зачервили, подули и сълзяха от възгъстата, щипеща като спирт сперма.
През това време Прангов вече беше извадил пистолета от чекмеджето на бюрото си, беше се разположил удобно на дивана и просто седеше и чакаше вбесената агентка да се успокои. Дори и след като избърса спермата, опасната шпионка продължи да има проблеми със зрението си. Беше направила детинска грешка, която ако сега останеше жива, знаеше, че никога вече няма да повтори…
-Това беше удар под кръста, Прангов, използването на “химически” оръжия е забранено от Женевската конвенция!
-Хайде да не си говорим сега за “удари под кръста” и подли номерца – рече мъжът на дивана и се ухили като “котаракът, който току що е изял канарчето”. –Оценявам все пак това, че дори и в последния си миг от живота проявяващ чувство за хумор.
-Хм, като спомена чувството ми за хумор, ти убеден ли си, мили мой “шефе”, че пистолета, който държиш, е зареден?! – беше ред на Катя да се усмихне лукаво. – Все пак аз бях тук доста преди теб и имах предостатъчно време да разглобя тая играчка и отново да я сглобя поне десетина пъти, да не говорим да й извадя патроните. Ако си беше направил труда да погледнеш в другото чекмедже, щеше да ги видиш там…
Играта на нерви продължаваше. Въпреки нежеланието си, Прангов погледна оръжието в ръката си, след което нервно се усмихна и натисна спусъка… !?