Абитуриентския бал

Абитуриентския бал Tочно девет дни след първия ми секс дойде и голямото събитие в живота на всеки ученик – абитуриентският бал. Завършването на средното образование е първата крачка, с която човек напуска света на детството и се впуска в сериозния живот. Спомням си го така, сякаш беше вчера – всичките момчета чистички, гладко избръснати, някои гелосани, щедро облени с парфюми и одеколони. Всеки има по джобовете на костюма си я пура, я кутия вносни цигари, някои с презервативи – току-виж им излязъл късметът. И аз си бях взел един за всеки случай – с аромат и вкус на шоколад. А момичетата... Момичетата бяха като феи от приказките – облечени в маркови рокли, със скъпи обувки, старателно гримирани. Колкото до прическите им си личеше, че са правени с цели часове. Именно заради момичетата се бе събрала цяла тълпа хора, която ги зяпаше и им се дивеше, докато слизаха внимателно от мерцедесите и беемветата, подкрепяни от кавалерите си. Влязохме в ресторанта на хотела, където се провеждаше бала, и купонът започна. Много танци, много пиене, много свалки. По едно време ми стана горещо и задушно. Свалих си сакото и вратовръзката, взех си чашата със шампанско и излязох на терасата по риза. На терасата имаше бая хора. Тук е мястото да спомена, че бал правехме едновременно две училища – нашето, “Кирил и Методий”, и гимназията “Алеко Константинов”. Едно самотно момиче ми направи голямо впечатление – стройна, с дълга руса коса, облечена в бяла рокля. Отпих глътка шампанско и отидох при нея. Положих ръка на голото й рамо и казах: - Здравей. Тя се обърна и ме погледна. И изведнъж замръзнахме и двамата. Няколко секунди се гледахме в очите, после възкликнах: - Ани! - Боби! – засмя се тя и ме целуна по бузата. – Не мога да повярвам, че те виждам! Момичето пред мен се казваше Анелия и с нея бяхме съученици до трети клас. После тя внезапно напусна училището и никой повече не чу нищо за нея. - Променил си се – каза ми тя. – Едвам те познах. Станал си по-висок, по-мъжествен... - И ти си се променила – отвърнах и аз. – Станала си още по-красива. Анелия се усмихна и се чукнахме. - За нашето завършване – каза Ани. - За младостта и красотата – казах аз и отпихме. От дума на дума разбрах какво се е случило с нея. Родителите й са продали апартамента и са си купили друг, в по-отдалечен квартал. Съвсем логично преместили Анелия в по-близкото училище “Алеко Константинов” – нашето вече било твърде далече. Попитах я има ли гадже. Анито отговори, че ходила две години с някакъв тип от Икономическия техникум, но преди няколко месеца се разделили. Не можех да си обясня факта, че цели девет години не сме успели да се засечем случайно из улиците – все пак града ни не е кой знае колко голям. - Съдба – вдигна рамене Анелия и допи шампанското си. – Ходи ми се до тоалетна. Ще ме придружиш ли? - Разбира се – отговорих аз, довърших своята чаша и последвах момичето. Пътьом оставихме чашите си на една маса и заслизахме по стълбите надолу. Влязохме и тоалетната и Анелия хлътна в дамското отделение. Аз влязох в мъжкото – от това шампанско и на мен ми се беше до пикало. Изпиках се, прибрах си члена и пуснах водата. Излязох, а пред огледалото Анелия вече си оправяше тоалета. Реших да рискувам – какво пък, ако стане, стане. Приближих се към нея, нежно я прихванах през кръста отзад и още по-нежно я целунах зад ухото. - Ммм, не си губиш времето – измърка тя и се обърна. Обви ръце около врата ми и езика й потъна в устата ми. След малко бях надървен като кон. - Определено се радваме, че се срещнахме отново – усмихнах се аз, хванах я за ръката и я повлякох в мъжката кабинка. Заключих припряно вратата и награбих Анито. Целувахме се страстно, тя бръкна в ризата ми и започна да си играе с косъмчетата по гърдите ми. Не й останах длъжен, смъкнах й презрамките и й свалих роклята до кръста. Не носеше сутиен. Гърдите й бяха по-големи от тези на Ирена, с кафяви зърна и големи ореоли. Мачках и целувах, но не издържах. Обърнах я с гръб към мен, надигнах й полата и свалих белите й прашки до глезените. Тази жена беше цялата в бяло – бяла рокля, бели сандали, бели бикини. Като Вдовицата в бяло, като непорочна девственица. Глупости говоря – путката й беше червена като пламък, изгаряща за кур. Разкопчах си дюкяна, извадих члена и го разтрих. После бръкнах в задния джоб и извадих презерватива с дъх на шоколад. Надянах го на члена без много зор – този беше лубрикиран и отвътре. През това време Анелия чакаше кротко, подпряла ръце на стената, обронила глава на гърдите си. Приличаше на някаква престъпничка, която някой полицай щеше да обискира. Някой доста перверзен полицай – тази вдигната пола, тези смъкнати бикини... Разтърках с главата входа на путката й, после бавно й го натиках докрай. Анито изстена. Хванах я за хълбоците и започнах да я клатя – отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо. Чуках я и дишах тежко, като някакво животно. Преместих си ръцете по-нагоре и я сграбчих за циците. Започнах да ги мачкам и да си играя с едрите им кафяви зърна. Беше върхът. Чувствах, че ей сега ще свърша. Не издържах и се изпразних. Изохках, стиснах я за раменете и ръгнах грубо пет шест пъти, до откат. Анелия нададе стон, а аз побързах да й запуша устата – все пак не бяхме сами, току-виж дошъл някой. Свърших окончателно, извадих го и свалих гумата. Завързах я на възел, запратих я в кошчето и двамата се заехме да се привеждаме в ред. Тъкмо се облякохме криво-ляво, когато чухме женски гласове. Замръзнахме на място. Внимателно положих ухо на вратата. Две момичета идваха до тоалетната. Едната влезе вътре, а другата остава отвънка, да пази. С Анелия стояхме и мълчахме, притихнали. След малко двете неизвестни абитуриентки се разкараха. - Добре, че не влязохме в дамската тоалетна – въздъхна Анито. - Да – съгласих се аз, отворих внимателно вратата и двамата излязохме. Наплискахме се с вода, за да прикрием издайническата червенина по лицата си, подсушихме си и се запътихме обратно нагоре. Когато стигнахме, Анелия се обърна и ми каза: - Страшно се радвам, че се срещнахме и... нали се сещаш... - Аха – с половин уста изломотих аз. - Ще се завъртя наоколо, може да видя още някой от стария клас. - Добре. До края на вечерта Анелия вече се бе срещнала с всички и ги бе поздравила. Направи й чест обаче, че не отиде до тоалетната с някой друг. Освен това, цялата вечер тя танцува само и единствено със мен. И досега си спомням яркосините й очи, които ме изгаряха с огъня на страстта. Може би там имаше даже... любов? Не знам. И до сега не зная. Оттогава не съм виждал Анелия. Чух, че веднага след завършването си кандидатствала в Софийския и влязла от раз. Надявам се един ден с нея да се срещнем отново