Задник на показ

Панчо я помнеше бегло от коктейлите. Една от многото ледени красавици, които непрекъснато се усмихват, предпочитат да кимат и упорито мълчат от страх да не изръсят някоя глупост. Какво друго можеше да се очаква от манекенката, станала съпруга на един от водещите банкери в страната?
Когато главният редактор му възложи да направи интервю с Грета, Панчо погнусен въздъхна.
Мразеше особи като нея по простата причина, че неочаквано забогателите бедняци като нея най-силно презираха тези, от които произхождаха. Пък и интервюто с Грета в никой случай нямаше да предизвика фурор, тъй като трябваше да не я злепоставя по никой начин.
Но заповедта и в редакцията, както и в казармата, не се обсъжда, а светкавично се изпълнява, и той се свърза с нея по телефона, уговориха се. Грета с глезено, но ледено гласче, определи срещата в сряда, в четиринадесет часа.
Жилище за милиони, въздъхна завистливо, докато вървеше пред нея към хола, който напомняше с размерите си игрище за голф. Буйна зеленина се стелеше отвсякъде, а сред нея се кипреха самодоволно няколко скулптури, даже десетина картини висяха по стените. Не липсваше и шадраван, който си бълбукаше кротко, сладостно, някак си по ориенталски, а в басейнчето му лениво шаваха рибки и костенурки. Тя му поднесе сама чай с бисквити, като поясни притеснено:
– Икономката ни има днес свободен следобед.
Той й задаваше отчайващо банални и тъпи, възможно най-елементарните въпроси, ловко отбягваше пикантните моменти в богатото й на сексуални приключения минало, както и всичко, което би я засегнало или пък би затруднило птичето й мозъче.
За нея бе чувал да се вихрят купища най-перверзни клюки. Но от него се искаше сладникаво интервю-приказка за манекенката, която се е превърнала в любяща и всеотдайна съпруга на един от най-преуспяващите банкери в страната. Мъжът й беше сред най- големите рекламодатели на вестника, то това обясняваше и интереса към нея.
За половин час бяха готови. Скука щеше да се стели от напомнящото на сироп интервю, въздъхна омерзен Панчо. Когато получи снимките й от детската градина, гимназията и университета, от модните подиуми, и заедно с банкера – в семейна обстановка, по чуждоземни курорти и пищни коктейли, той се вгледа в студеното й, но все пак твърде красиво лице. Заприлича му на ледена кралица. Цената, която трябва да плати тази жена е твърде висока, не, не си заслужава човек да мухлясва сред този показен, просташки разкош…
И се надигна час по-скоро да си ходи.
Тя отново го пропусна пред себе си и вървеше след него. В коридора, пред входната врата, цялата стена представляваше огледало, чиста проба кич, поради позлатените си рамки с накацали, мръсничко ухилени амурчета и затлъстели, прилични на проститутки, Венери. Толкова пари за такава гнусотия, въздъхна за кой ли път Панчо. Ама какво можеш да очакваш от една глупачка като нея?
Имаше чувството, че се задушава от толкова безсмислен показен разкош и от самотата, на която се е подложила алчната й нещастна, бедничка душица…
Панчо беше на прага, когато тя попита подчертано равнодушно и флегматично:
– Кога ще бъде публикувано интервюто?
Обясни й объркано, че най-вероятно ще излезе в съботния брой, е, ако не тази седмица, то – следващата, което си беше и самата истина. Не той решаваше, а ако зависеше от него никога нямаше да се появи блудкавата история за тази тъпа, макар и хубава, патка…
Погледът му случайно попадна в огледалото и очите му се разшириха от изненада. Виждаше гърба й – а той бе гол, включително и задника й! Нямаше дори прашки!
Преди да успее да реагира на изненадата, вече бе направил крачка и се оказа в коридора, а вратата хлопна зад гърба му. Спря като закован, не смееше да пошавне. Та тя го е посрещнала с гол задник, а той се е държал като последния глупак!
За един миг забрави богатия си журналистическия опит и реагира като мъж, по единствено правилния начин – забоде с пръст звънеца и не го отлепи, докато вратата не се отвори. Влетя с боен вик, а тя му отговори с див кикот!
Когато Панчо най-сетне се довлече в редакцията, колегите веднага го предупредиха:
– Главният те търси, бесен е!
Панчо блажено се усмихна, като си припомни преживяното преди няколко часа. Телефонът нетърпеливо звънна и секретарката сухо го призова да се яви веднага пред лицето на шефа.
Затвори вратата на кабинета и първото, което видя беше ухилената физиономия на главния редактор:
– Глупак! Какво си въобразяваш? Че онзи негодник не е напъхал камери и в задниците на рибките от шадравана ли?
– Направил ли го е? – заинтерисува се Панчо, искрено удивен от главозамайващите способности на банкера.
– Разбира се! Каза ми, че сега вече има хубав повод да бие шута на жена си, за което ми благодари. А за интервюто и случката забрави! Ясно? – главният редактор бе строг и лаконичен.
– Хонорар? – смигна въпросително Панчо, въпреки че предварително знаеше отговора.
– Получил си го в натура, мой човек! – отсече главният редактор: – Изчезни!
Преди да изпълни заповедта му Панчо, с ръка на дръжката на вратата попита:
– А ти знаеше ли, че ми ще ми се погажда номер?
– Разбира се, нали аз трябваше да подбера най-подходящия жребец! – смигна му палаво главният редактор.