Член втори от устава на съпрузите

Всеки път, когато закъсняваше вечер, Васил отговаряше на упреците на жена си по един и същи начин, както изисква член първи от устава на съпрузите:
– Работата го изисква, мила!
Каква можеше да бъде тази работа посред нощите, без да е дежурен, Пепа лесно можеше да се досети. То бе толкова близко до ума. Защото Васил не обичаше да кисне с компании по кръчми, ресторанти и барове. Дори ги мразеше и тя прекрасно знаеше това още от времето, когато бяха само гаджета.
От две години бяха съпруг и съпруга. Звучеше така страшно и толкова отговорно някак си, но излизаше, че тя трябва да си стои вкъщи, да гледа малката Ивета, а той да си живее, както знае. Не-е, няма да я бъде тая, фучеше Пепа тихичко в душата си.
Един ден Васил се върна по обяд, мъчеше го адско главоболие. Апартаментът беше необичайно празен и тих. Излезли са на разходка, каза си той и се просна на дивана. Скоро хъркането му изпълни стаята. Когато отвори очи, беше вече пет часа. Нямаше ги – нито Пепа, нито детето. Приседна в хола и зачака. Едва в шест и половина Пепа и Ивета влязоха.
– Къде ходите по цял ден? – изфуча Васил.
– Тати-и-и!… лелките… детска гладина… ху-у-у-баво!… – редеше Ивета. Той се заслуша в това, което тя изрича и сграбчи детето, сложи го да седне на коленете си.
– Къде си била?
– Детска гладина… лелките… една кукла… пък едното й оченце… – Ивета се опитваше да опише всичките си впечатления, които я изпълваха и все не успяваше. Започваше пак отначало, но бащата вече не го слушаше. Включи видеото, пусна детско филмче и Ивета запляска с ръчички. А Васила се огледа – Пепа я нямаше. Откри я в кухнята.
– Ако детето, както разбирам, е вече в детска градина, то ти къде скитосваш по цял ден? – сопна се той.
– По работа – отговори тя, като дрънчеше страховито с всичко, до което се докоснеше.
– Каква работа?! – сепна се Васил.
– Регистрирах си фирма и сега устройвам офиса, техниката… – отговори Пепа с гръб към него.
– А пари откъде?! – хлъцна удивен съпругът.
– Заеми – подметна преспокойно тя и пусна крана с топлата вода да си шурти на воля.
– Кои ти ги даде? – попита Васил и подметна язвително: – Ако не е тайна, разбира се?!
– Хора… приятели… – измърмори Пепа, колкото изчерпателно, толкова и неясно, ловко метна един обелен картоф в тенджерата и опръска обилно съпруга си.
– А кой ще ги връща?! – попита ядосано Васил, докато се бършеше.
– Който ги е взел, той ще ги връща! – сопна се Пепа, олиото в тигана вече цвъртеше, кафеварката кипеше, а водата все така си течеше.
Васил се оттегли в хола да премисли новосъздадената ситуация. Най-вероятно Пепа щеше да успее, а това означаваше все пак приходи, каза си той и реши да изостави засега офанзивната, а да приеме изчаквателната тактика.
Скоро стана ясно, че приходите на Пепа в пъти надвишават неговите, агенцията й за имоти процъфтяваше с всеки изминал ден. Дори на шега Пепа му предложи да го пенсионира и да му изплаща месечната заплата, а той да напусне вестника, да наглежда къщата.
– А може би ще поискаш и дете да ти родя, а?! – изсумтя недоволно той, а тя развеселена му предложи:
– Пробвай се, може и да успееш!
Васил се смя заедно с нея, но това си бе чиста проба гавра.
Сега Пепа се връщаше редовно в малките часове след полунощ и без да я пита, подмяташе, дори и когато той се правеше, че спи:
– Работата го изисква, мили!
Една вечер Васил не издържа, отметна одеалото и кресна:
– Не повтаряй като папагал винаги едно и също! Разбрах,че работата изисква да скиториш посред нощите!
– О, мили! – изчурулика Пепа, като си свали роклята и остана само по сутиен и бикини. Настани се пред огледалото.
Хубава беше, дявол да я вземе, каза си съпругът й като усети реакцията на онази част от тялото си, която си гласува за красотата, винаги, когато я съзре.
Пепа се оглеждаше в стенното огледало и с гръб към Васил изрече:
– Аз си мислех, че така е прието да се казва, когато човек току-що се е разделил със своя приятел или приятелка и идва при своя съпруг или съпруга.
– Моля?! – приседна на леглото Васил.
Пепа съсредоточено се вглеждаше в огледалото, откъсна едно памуче и го натопи в някаква тъмна течност и продължи да говори сякаш не забелязала почудата и възмущението му:
– Защото, когато за първи път ми го каза ти, работата беше изисквала да поработиш в хотелската стая със стажантката от журналистическия факултет.
– Откъде научи? – издаде се неволно Васил и прехапа устни.
– Малката мръсница така се бе увлякла от номерата ти в леглото, че ме намери в парка и ми предложи незабавно да се разведа с теб. Направи го с ултимативен тон. А аз просто й казах да се маха от очите ми, а тя взе, че го направи – усмихна се Пепа, докато изтриваше с памучето лицето си пред огледалото.
– Нещастница! – изръмжа вбесен Васил.
– За кого се отнася тази квалификация, мили? – попита сладко Пепа, докато сваляше сутиена си, все така с гръб към него.
– За малката мръсница, мила! – отговори нежно той и посегна към голия й гръб.
– А! Тогава да махна и това нещо – и пръстите й ловко свалиха бикините. Правеше го за втори път тази нощ, а на него му се стори, че за първи път я желае така – по-силно от всякога.
Без да разбере, някак неусетно, но пък напълно логично, Васил бе открил член втори от устава на съпрузите – най-страстно желаеш жена си, когато започнеш да я делиш с друг.