Тайните на мъжете

Жените имаха усет за мъжествеността – въздъхна старият полковник. – Преди мечтата на всяка красива жена бе да се омъжи за военен. А днес за бизнесмен. Колко са се изродили жените…
– Жените имат усет за парите – опонира му, както винаги, приятелят му, дипломатът. – Някога военните бяха сред най-високо заплатените хора в страната, пък и учения, тревоги посред нощите, а това ще рече свобода за жените им… Но сега е същото с бизнесмените – те трябва да правят пари, а не секс. – и се огледа, но освен полковника нямаше кой да го слуша, за разлика от преди, когато в него вперваха очи посланици, съпругите им и разузнавачите под прикритието на аташета…
– Тази проклета чужбина те обърка, приятелю – поклащаше побелялата си глава полковникът и отпиваше с наслада от чая. За разлика от времето на своята младост, когато храбро ливваше в гърлото си съдържанието на същата чаша, но тогава в нея имаше ракия…
Встрани, но достатъчно близо, за да ги чуват, седяха съпругите им. Мълчаха мъдро, само хвърляха разнежени погледи към мъжете си и се усмихваха – не-е, не бяха поотраснали все още техните момчета…
– Уморих се да го слушам. Трийсет и шест години… – прошепна уморено Галя, съпругата на дипломата.
– Мъжете умират да бъбрят глупости – потвърди Весела, жената на полковника.
– Зад всяка виртуозна любовница се крие един злополучен брак – изрече поредната се блестящо формулирана фраца дипломатът, двете жени го чуха и се спогледаха. Смехът напираше в тях.
Галя подаде една пощенска картичка на Весела. Двете се спогледаха и се разсмяха. Спомниха си любовната въртележка, когато едва не извадиха душата на един посланик.
Трите семейства се събраха тогава в дома на дипломата, а Галя и Весела отдавна бяха очаровани от Джон. Съпругата на посланика бе високомерна особа, която се чувстваше обидена, че съпругът й не е в някоя от световните столици. Отговаряше едносрично и не прикриваше презрението си към заобикалящия я див и тъп туземен свят. Сигурно е същата и в леглото, предполагаше Галя. Посланикът кипеше от жизненост и обичаше да експериментира с коктейлите, а и в леглото, поне така се говореше.
Още с пристигането си тогава Джон обяви, че барът е негова грижа. Барчето бе в къщата, а седнаха отвън, под огромния бряст. Посланикът се втурна към барчето, жена му само промърмори погнусено-обидено:
– О, Джон!
Като примерна домакиня, Галя го последва. Джон се полюбува на бутилките, зацъка с възхищение и запретна ръкавите. На Галя той отреди второстепенната роля на асистент.
Тя винаги бе презирала такива недорасли момчета, за които животът бе продължение на игрите от детството. С каквото и да се занимаваха – с дипломация, с армия, с бизнес, те им се отдаваха с момчешки възторг. Сред тях повечето бяха отлични професионалисти, но някак си непълноценни като хора. И неудържимо пожела да го унижи – неусетно отпусна деколтето си, гърдите й се разкриха вече почти изцяло. Когато в един момент Джон се опита да улови с лявата си ръка една чаша срещна тях вместо нея. Стъписа се, а тя с престорено удивление и добре изиграно стъписване, почервеняла уж от смчущение повдигна роклята си и закри гърдите си. Момчешкото съзнание на Джон откри една играчка, която веднага бе скрита, а това е най-страшното нещо за детето, нали?
Поднесоха заедно с посланика коктейлите, побъбриха и скоро полковникът, като истински войн, размаха празната си чаша. Джон я грабна от ръката му с възторжен, индиански вик и тръгна към къщата. На половината разстояние спря и подвикна:
– Асистентката, моля, след мен!
Галя стана и тръгна след него. Още като пристъпи прага ръцете му се спуснаха върху й – стана светкавично и напълно неочаквано. Нито имаше време, нито пък желание да се съпротивлява. Удиви се на опитността му, явно и в тази област момчето бе професионалист. Докато той с разтреперани пръсти подготвяше коктейла за полковника, попита наперено:
– Колко коктейла може да изпие мистър полковника?
– Много – отговори през смях Галя.
Така едновременно се провеждаха две състезания – полковникът демонстрираше мощта на българската армия и способностите на нейните войни, а посланикът трябваше да доказва сексуалната издръжливост на англосаксонската цивилизация. След втория коктейл за полковника Галя развеселена предаде длъжността “асистент” на Весела. Договориха се след кратко прошушване. Макар и изумен, Джон по момчешки възторжено прие размяната.
Вечерта приключи с победа на полковника, той изпя няколко бойни марша, които особено възмутиха жената на посланика, защото докато пееше, демонстрираше каква ще е съдбата на враговете. А многократно ощастливяваният Джон едва се държеше на краката си.
Скоро отзоваха Джон, прехвърлиха го в една от европейските столици, преди година го пенсионираха. Бяха минали повече от петнадесет години от любовната въртележка, но той винаги на този ден изпращаше на адреса на Галя картичка. Тя винаги съдържаше поздрави и за втората асистентка – Весела.
Днес отново я бяха получили и тя стана повод за смеха им.
– Какво е това? – попита полковникът подозрително и посочи с пръст.
– Картичка от онзи посланик, помниш ли го, който ни идваше на гости и обичаше да прави коктейли… – усмихна се Галя.
– Глупак беше той – констатира бодро полковникът и се ухили.
– Дали пък не се лъжеш? – попита Галя, Весела се изсмя презрително.
– Наскоро прочетох едно интервю с него – изрече замислен бившият дипломат.
Двете жени впериха очи в стария дипломат. Полковникът с пъшкане стана и тръгна към къщата, явно отиваше в тоалетната.
– В “Плейбой” – продължи старият дипломат. – Между другото разказва, че в една балканска страна срещнал две хубави жени. Единствената балканска страна, в която е бил посланикът е нашата. А какво се случило като ги срещнал… – той замълча загадъчно, насмешливо, дори както се стори на двете жени изчаквателно.
– Какво? – попитаха слисани едновременно двете жени.
– Е, вие по-добре знаете … Но, предполагам, не подозирате, че палавщините му с вас бяха съответно заснети, а това го принуди да стане наш добър, отзивчив приятел и помощник… – изрече лекичко усмихнат старият дипломат.
Двете жени наведоха глави, не усетиха кога се върна полковникът.
– Не, аз не вярвам, приятелю, че зад всяка жена, която е виртуозна любовница, се крие нещастен брак – изрече полковникът, докато сядаше на стола с пъшкане.
Двете жени едновременно се обърнаха към него.
– Работата ти изискваше, приятелю, в нищо да не вярваш, военното контраразузнаване не е шега работа. Пък и отговаряше персонално за чуждите посланици… – съгласи се старият дипломат.
– Ти… във военното контаразузнаване?! – сепна се Весела.
– Ако е за втората заплата, извинявай… – разсмя се по момчешки смутен полковникът. – Те отиваха във фонд “И аз съм човек”.
Двете жени подвиха разтрепераните си нозе и едновременно седнаха направо на тревата. Почувстваха се излъгани, подиграни.
Но и разтърсени за пръв път от толкова години – като при срещата с непознат мъж, който те грабва от пръв поглед.