Неочаквана симпатия - втора част

Бяха изминали почти три месеца от инцидента на Ани. тази сутрин тя тъкмо се канеше да отиде със своята количка до близкия сумермаркет за някои ежедневни покупки, когато мобилния и телефон извъня. Когато тя го вдигна, чу в слушалката гласа на д-р Боянов: - Здравей Ани, достор Боянов е. Ани бих искал да те попитам можеш ли да дойдеш днес на преглед в клиниката.
- Здравейте д-р Боянов. Аз вече с нетърпение очаквам този ден, но не трябваше ли това да стане следващата седмица.
- Да така е, но сега ние провеждаме един семинар в клиниката, който има отношение към твоя случай. Така че те очаквам към 10.30 часа. На място ще ти обясня с по-големи подробности, за какво става въпрос.
- Добре! Щом е така ще дойда. - отговори Ани. Тя набързо се приготви като си сложи тъмносините шорти, които и беше подарила Лора и бялата тениска на сини раета, доста заинтригувана защо точно я вика д-р Боянов. Въпреки че клиниката се намираше сравнително далече от нейния дом, Ани реши да отиде с количката си и да не безпокои баща си, който беше много ангажиран. Когато тя пристигна в клиниката се приближи до рецепцията и каза:
- Добър ден, аз съм Ани Владимирова и трябва да се срещна с д-р Валери Боянов.
- Сега ще го повикам - отговори служителката на рецепцията. След около пет минути д-р Боянов се появи и като се усмихна широко каза:
- Здравей Ани, как се чувстваш?
- Е както се изключи това, че все още продължавам да бъда в този огромен гипс се чувствам добре - отговори Ани със своето неподражаемо чувство за хумор.
- Впрочем аз имам за теб една изненада. Заповядай в кабинета ми. Там ще ти обясня всичко. - каза д-р Боянов. Междувременно Макс беше много ангажиран с една рекламна кампания на бельо и бански костюми, която организираше. Поради тази причина не бяха се виждали с Ани от четири дни. Той много бързаше да приключи със всичко свързано с тази кампания, защото вече нямаше търпение да се види с Ани. Към 5 часа след обяд той най-после приключи със всичко, взе букет цветя и позвъни на вратата на Ани. Когато тя отвори вратата, Макс едва успя да прикрие своята изненада от това което вижда. Вместо да го посрещне в своята количка както обикновенно, Ани стоеше подпряна на две алуминиеви патерици и се усмихваше. Левият и крак продължаваше да бъде в гипс, който този път беше в светлосин цвят. Горния край на гипса оставаше скрит под оранжевите шорти които Ани носеше, а десния и крак беше обут в еластичен лъскъв чорап с телесен цвят и обувка с плоска двусантиметрова подметка. Ани беше облякла и бяла стегната тениска без ръкави.
-Ах каква приятна изненада. Няма ли да ме поканиш и да ми разкажеш всичко - каза Макс.
- Извинявай Макс. Просто исках момента на изненадата да продължи възможно най-дълго. След което Ани се обърна и както се движеше елегантно с патериците покани Макс да я последва. Като стигнаха в хола Ани свали патериците от мишниците си, изнесе напред гипсирания си ляв крак и се отпусна върху дивана. Междувремнно Макс сложи цветята във вазата на масичката и седна във фотьойла до Ани.
- А сега очаквам да чуя всичко - каза той.
- Ами днес ми се обади д-р Боянов и каза че трябва да отида в неговата клиника. След като ме покани в кабинета си, той ми обясни че в момента в клиниката се провеждал научен семинар посветен на влиянието, което оказва дългото обездвижване върху мускулната сила на крайниците, както и степента на намалявяне на техния обем. След като запознал участниците в семинара с моя случай, д-р Боянов реши да свали огромния гипс в който бях до този момент. После направи различни измервания със разни специални уреди на силата на моите мускули и беше истински изненадан, когато установи че мускулите на моя десен крак не са изгубили много от своята сила. Разбира се аз не му казах, че докато бях в гипс се стараех да свивам и разпускам мускулите на моя десен крак, доколкото гипса ми позволяваше това. Но още по-голяма беше изненадата на д-р Боянов, когато ме изпрати да ми направят нови снимки и установи че фрактурата на лявото ми бедро вече е зарастнала почти напълно. След което обаче, само за да изключи каквато и да било възможност от повторна фрактура, той отново гипсира левия ми крак. Въпреки, че този гипс достига чак до горната част на бедрото ми - и Ани повдигна крачола на шортите които носеше и показа на Макс, докъде достига новия и гипс - аз съм много щастлива, защото най-после мога да ходя, макар и с тези патерици. Но още по-щастлива се почувствах, че най-сетне имах възможност да се изкъпя нормално, като върху гипса поставих един полиетиленов протектор, и най-вече че мога да нося нормално бельо. Впрочем чорапа, който виждаш върху моя десен крак е специален, с ефект на компресия и помага за възвръщане на силата на мускулите на крака ми. - Ани, всичко това което казваш е много хубаво и аз много се радвам за теб. А д-р Боянов каза ли колко време трябва да бъдеш в новия си гипс.
- Да, 20 дни. Но това е нищо в сравнение с трите месеца на предишния ми гипс. А сега няма ли да излезем да се поразходим малко - например в Морската градина, което е любимото ми място на разходки - каза Ани.
- Добре. Да тръгваме тогава. - отговори Макс Докато навлизаха във Морската градина, Макс наблюдаваше Ани и беше удивен колко непринудено и грациозно си служеше с патериците.
- Ани, искам да те попитам откъде се научи да си служиш така добре с тези патерици. Като че ли цял живот само това си правила?
- О, не съм ли ти казала, че макар да съм родена край морето, през зимата аз обичам да карам ски. А там е необходима доста добра координация на движенията. Така че след като Лора ми показа как да си служа с патериците никак не ми беше трудно да свикна да ходя с тях.
- Ани, ти не преставаш да ме изненадваш. Нямаш ни най-малка представа колко щастлив се чувствам от момента в който се запознахме и от това че ти си моя приятелка. Аз безумно съм влюбен в теб.
- Напротив Макс. Имам представа. Защото аз също много те обичам и мисля че моето бързо възстановяване се дължи и на голамата подкрепа и внимание което ми оказваш. Като чу това, Макс прегърна Ани и двамата потънаха в дълга и страстна целувка. След което повървяха и звестно време мълчаливо. Внезапно лек спазъм премина по лицето на Ани и тя дори въздъхна леко. - Ани, какво има? Да не би да се чувстваш изморена? - попита Макс загрижено.
- Не знам, мисля че малко надцених моите възможности след три месеца пълно обездвижване. Като че ли десния ми крак започва да се схваща.
- Дали да не се върна и да докарам твоята количка, или да извикам такси. - попита отново Макс.
- О не, не, няма нужда. Мисля че трябва само малко да си почина. - отговори Ани. Те се приближиха до една пейка и като си помагаше с патериците Ани се отпусна върху нея.
- Макс, мога ли да те помоля да масажираш малко мускулите на десния ми крак. Мисля че това ще помогне.
- Разбира се. - и Макс започна да разтрива крака на Ани, като започна от глезена, продължи със прасеца а след това и нагоре към бедрото. Макар че вършеше това през чорапа от ликра и ръцете му леко се плъзгаха, Макс забеляза колко стегнати и еластични бяха мускулите на крака на Ани. В същото време почувства как панталона му започва постепенно да се издува в горната част между краката. Той се извъртя леко, за да прикрие това от Ани и попита:
- Е има ли ефект?
- О ефекта е невероятен. Мисля че това беше моментен крамп, който вече отмина.
- Ани, въпреки това мисля че най-добре е да се връщаме. Не трябва да се претоварваш още от първия ден. Имаш достатъчно време за възстановяване. А мисля че можеш да тренираш и вкъщи.
- Добре Макс, много ми се искаше да продължим разходката. Още повече че времето е толкова хубаво. но ще послушам твоя съвет. На връщане тя все така грациозно си служеше с патериците, но този път вървяха малко по- бавно. Това предизвикваше невероятна възбуда у Макс. Той едва дочака да стигнат дома на Ани, и след като затвори входната врата я взе на ръце без да обръща внимание, че патериците и паднаха на пода и я отнесе до леглото. След което започна да я целува страстно по цялото тяло. А после двамата имаха едно вълнуващо сексуално изживявяне за което бяха чакали толкова дълго и за което дори гипсирания ляв крак на Ани не успя да попречи…… !
Дългоочаквания ден в който трябваше да свалят гипса от левия крак на Ани най-после настъпи. Този път Ани се приготви като се облече изцяло в оранжево и след като взе колата на баща си, пристигна в клиниката на д-р Боянов. След като я посрещна с широка усмивка и я покани в кабинета си, д-р Боянов взе ортопедичния трион и внимателно разряза гипса на две половини. След това отстрани погипсовата подложка и еластичното трико и каза:
-Ани, знам с какво нетърпение очакваше този ден. Всичко изглежда много добре, но за да бъдем абсолютно сигурни, трябва да те изпратя в отделението по радиология за да ти направят снимки. А сега ще свия внимателно крака ти в коляното и глезена. Кажи ми ако изпитваш някакви болки.
- Не нямам болки. Само се притеснявам, че кракът ми изглежда доста отслабнал - отговори Ани.
- Това е нормално след толкова дълго обездвижване. Но след необходимата физиотерапия, мускулите ти ще възвърнат своята сила. А сега отиди да ти направят снимки, след което те очаквам отново тук- каза д-р Боянов. След като снимките бяха направени, д-р Боянов ги разгледа внимателно и каза:
- Ани, фрактурата е зарастнала чудестно. Аз изключително се радвам за теб и за това,че успя да се възстановиш по-бързо от очакваното и че ще можеш да се занимаваш с всичко каквото би пожелала. А сега мога ли и аз да те помоля за нещо?
- Разбира се - отговори Ани доста учудена, каква ли точно ще бъде молбата на д-р Боянов. Той излезе за малко и скоро след това се върна като държеше едно списание.
- Ани, наскоро си купих това списание и открих в него тази твоя снимка на която изглеждаш просто великолепно. Бих искал да ми я разпишеш за спомен от нашите срещи. ( На снимката Ани беше снимана по бельо със тъмно шоколадов сутиен с дантели и лъскав чорапогащник с вградени бикини във същия цват).
- О това е снимка от една от най-добрите ми фотосесии - каза Ани
- Така, че с най-голямо удоволствие. И написа със своя равен и заоблен почерк точно върху лявото си бедро на снимката: "На доктор Боянов, с огромна благодарност, за грижите които положи за моето пълно възтановяване!". След което каза:
- Всъщност аз дълго мислих какво да Ви подаря като израз на моята благодарност. Не зная как ще го възприемете, но след като Вие сам ме помолихте за автограф, мисля да Ви подаря и това. Ани бръкна в чантичката си, извади една снимка и я подаде на д-р Боянов.
- Снимала си се докато си във гипс!!! ( На снимката Ани беше заснета в инвалидната количка във своя розов гипс опряла лявата си ръка върху брадичката, а в дясната си ръка държеше една роза.)
- Вижте какво съм написала, на гърба на снимката.-каза Ани Доктор Боянов обърна снимката и прочете: "На д-р Боянов, който ме накара да повярвам че нещата винаги могат да бъдат по-добри, отколкото изглеждат."
- Ани, ти наистина си най-необикновенното момиче, което е било моя пациентка. Толкова съм впечатлен от теб, че ако не бях женен, щях да ти предложа да излезем заедно.
- А аз, ако си нямах приятел, с удоволствие щях да приема - отговори Ани.
- Е, пошегувах се разбира се. А сега да се върнем към по-сериозните неща. Тук съм написал какви упражнения трябва да изпълнявш при твоята рехабилитация. Лора ще ти ги покаже в отделението за физиотерапия. Сега времето е доста топло, но също задължително ще трябва да носиш еластичен медицински чорапогащник. Всъщност той по нищо не се отличава от обикновените чорапогащи, освен по това че е доста стегнат. Но не вярвам това да ти бъде толкова неприятно. - О аз по принцип нося чорапогащи, които са с масажиращ ефект, така че това няма да бъде никакъв проблем за мен - отговори Ани.
- И още нещо- каза д-р Боянов докато изпращаше Ани
- Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш по-внимателна когато караш своя скутер. Никак не ми се иска да се налага да те лекувам отново.
- О, след това което ми се наложи да преживея обещавам да бъда много, много по-внимателна. - отговори Ани и се усмихна.
- Е, това наистина е всичко. Лора те очаква във физиотерапията. Всичко хубаво Ани- каза д-р Боянов. Когато Ани се придвижи до физиотерапията използвайки патериците и стъпвайки внимателно на своя ляв крак тя почука на вратата. Лора отвори вратата и като видя Ани се усмихна широко и каза: - Ани, виждам че макар и патерици вече нямяш никакъв гипс.
- Да, д-р Боянов току що го свали и ме изпраща при теб да ми покажеш какви упражнения трябва да правя за рехабилитация.
- Добре, да видим какво е написал д-р Боянов. Лора взе листите които носеше Ани и след като ги прочете каза:
- Ани, сигурно си доста щастлива,че успя да се възстановиш толкова бързо. Защото при фрактури като твоята само периода в гипс понякога продължава повече от пет месеца. А сега да ти покажа упражненията. Впрочем, ако това не е тайна, с какво мислиш да се занимаваш от тук нататък.
- Ами, първоначално мисля да се наслаждавам на края на лятото заедно с моя нов приятел. С когото, няма да повярваш, се запознах точно когато бях в розовия гипс.
- Значи и с теб се случи. Спомняш ли си какво си говорихме, когато те изписваха от клиниката?
- Да разбира се. Но не вярвах, че ще стане точно така.
- Ани всичко това е много хубаво и аз наистина се радвам за това, което ти се случва. А твоят приятел тук ли е и няма ли да ме запознаеш с него? - попита Лора.
- О не. Той е бизнесмен и през деня е много ангажиран, но още довечера ще се срещнем вкъщи за да отпразнуваме този ден. След като Лора видя,че Ани се справя добре със упражненията, тя каза:
- Добре Ани, надявам се че си запомнила всичко . Впрочем ако имаш подходящ фитнес уред можеш да ги правиш и в къщи. А ако тези патерици вече ти се виждат прекалено неудобни, можеш да си избереш някои от тези - и Лора посочи към множеството подлакътни патерици които бяха опрени до стената на физиотерапията. След като Ани си избра един чифт, които и се сториха най-удобни, Лора каза:
- Е това е всичко засега. И бъди внимателна и не претоварвай крака още от първия ден. А ако желаеш обади ми се когато си свободна да излезем заедно на кафе.
- Непременно Лора - каза Ани и излезе. Докато се движеше по коридора тя установи, че вече без гипс и с тези подлакътни патерици и е много по-лесно да ходи. След като се прибра в къщи Ани първо си взе един дълъг топъл душ при което отстрани всички остатъци от мътва кожа от левия си крак. След това го намаза обилно със специален омекотяващ лосион и започна да се приготвя за срещата с Макс. Макс който знаеше че днес свалят гипса на Ани също приключи малко по-рано със своите задължения, прибра се първо в къщи и си взе душ. После облече елегантен летен костюм и подкара своя ван към дома на Ани. Когато той позвъни, Ани отвори входната врата и го посрещна широко усмихната. Тя беше облечена в прелестна черна рокля с дължина до средата на бедрото, която на места беше обсипана с камъни "Swarowski", носеше лъскав, почти непрозрачен черен чорапогащник и обувките които беше избрала от магазина на Макс. Освен това тя се подпираше само на една от подлакътните патерици. След като Макс я целуна и седнаха тя на дивана а той на фотойла до нея, Макс каза:
- Ани, изглеждаш направо ослепително. Знам колко специален е този ден за теб и колко си щастлива,че най-сетне се избави от гипса. Но за да направя твоето щастие още по-голямо искам да ти подаря това.
- И Макс бръкна в джоба на сакото си и извади една малка кутийка. Когато я отвори в нея имаше прекрасен пръстен от бяло злато с инкрустиран малък диамант.
- Макс, това е най-изискания и скъп подарък който съм виждала. Не зная дали е редно да го приема - каза Ани. - Разбира се че трябва да го приемеш. Защото аз вече безумно съм влюбен в теб и мисля че вече се познаваме достатъчно за да те попитам съгласна ли си да бъдеш моя съпруга?
- О Макс, не съм си представяла, че точно по този начин ще ми направиш предложение. Но аз също много те обичам и мъжът който съм си представяла че може да бъде мой съпруг изглежда точно като теб. Така че моят отговор е да. Но имам едно условие.
- Ани, готов съм да изпълня всички твои условия.
- Условието е да изчакаме със сватбата до момента в който повече няма да имам нужда от това - и тя посочи към патерицата опряна на дивана до нея.
- Разбира се че ще бъде така - каза Макс
- А сега ми разреши да ти го сложа. И Макс взе пръстена и го постави върху дългия и красив безименен пръст на Ани.
- Абсолютно по мярка ти е. И е чудесно допълнение към твоя тоалет. А сега ще тръгваме ли да отпразнуваме този невероятен ден. И Макс отведе Ани в един от най-реномираните и луксозни ресторанти в града, в който всичко беше на изключително ниво. Те си поръчаха само отбрани специалитети и дори танцуваха няколко пъти, като през цялото време на танца Макс държеше Ани почти на ръце, за да не претоварва тя излишно своя ляв крак. А после той я отведе във своя дом и още от входа започна да я целува страстно. После бавно и неусетно я отведе в спалнята като продължи да я обсипва с ласки. След което двамата се впуснаха в най-вълнуващото, най-дългото и изпълнено с наслада сексуално приключение, което им достави огромно удоволствие. Накрая доволни и уморени те се отпуснаха и заспаха изпълнени със мечти за тяхната бъдеща сватба.