Море от любов 3

Лято е. Уморени от жегата часовниковите стрелки показват, че наближава края на работния ден. Слънцето е разположено все-още високо над хоризонта. До прохладата на вечерта предстоят часове време. Парещите слънчеви лъчи бомбандират щорите, окачени на прозореца, рекушират в тях и се връщат обратно във въздуха, за да го нагорещят още повече. Мараня и прах като в обръч стягат сградата на работния ми кабинет. През полуотвореният прозорец нахлува лек ветрец, който удря другарско рамо на вентилаторчето в стаята. Седнал пред монитора на компютъра, влагам сетни сили за да довърша обемно проучване за клиент на фирмата. Не съм работохолик, но съм добряк. Знам, че хората са лоши, но в замяна на това съм убеден, че Човекът е добър! Когато ме помолят за услуга, не отказвам. Шефката на фирмата експлоатира докрай тази моя добрина, възлагайки ми все по-обемни проувания. Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи! Добротата в случая не ми носи щастие. Мисълта за обемната работа, която предстои - сковава пръстите над клавиатурата. Умора и горещина ме притискат, а тялото ми тежи със страшна сила върху стола, разположен зад бюрото. Погледът все повече и повече се замъглява. Синият екран на монитора става все по-подвижен и по-подвижен, подобно на морски вълни, които идват и си отиват. Достигайки края му, последните заливат клавиатурата. Пръстите усещат живителната хладина на морската вода. Пяната остава върху тях, сякаш за да съхрани жизнеността им. Чувам крясъците на гларусите и свежия шум на прибоя. Наоколо ухае на море и водорасли. Вдишвам дълбоко и бодро крача по пясъчната ивица. Вълните се разливат безспирно. Стъпките, които остават зад мен се вият като безкрайна нишка и губят от поглед в далечината. Наметнал малката раничка на гръб, преметнал през рамо плажния чадър, с нетърпение се отдалечавам от шумотевицата и суетата на битието. Ето, че пред погледа ми се ширват контурите на малко и уютно заливче, скътано в пазвата на неголяма смесена горичка. Чувствайки удоволствието на самотата и безгрижието - в мен започва да възкръства духът на Робинзон. Спирам и освобождавам тялото от дрехите си. Заедно с тях се освобождавам от тежестта на проблемите и предразсъдъците. Останал гол, продължавам напред за да открия своето местенце - оазис на удоволствието. Вълните заливат ходилата ми, а мокрият пясък приятно масажира, минавайки между пръстите. Цялото ми тяло поглъща слънчевите лъчи и усеща приятната топлина на прегръдката им. Ветрецът идващ от горичката нежно гали голото ми тяло и като в люлка омайно олюлява безгрижно поклащащия се на свобода пенис. Погледът на очите е отправен в далечината. Ноздрите са широко отворени, устните влажни, а скулите на лицето изпъкват повече от всякога и оформят съвършените контури на лицето. Мускулите, оформящи голото ми 26-годишно тяло се свиват и разпускат, очератавайки изящните извивки на профилите си. Голотата ме зарежда с особена енергия. Чувствам се свободен - неразчитащ на нищо, независещ от нищо! Наслаждавам се на свободата си. Чувствам се като Аполон, уловил всеки миг удоволствие на това безгрижие...!