Кошмар ли


    Автор: anonymous
Публикуван на: 05.08.2012




Тя се събуди, стресната от поредния си кошмар. Мястото на леглото до нея беше отново празно. Стоеше сама в малкия си апартамент в компамнията на своята котка. Погледна към часовника , който показваше 4 часа. Стана и отиде в банята. Пусна водата да се налива във ваната след което се съблече. Тялото и беше невероятно. Кожата й беше светла и мека на допир. Гърдите й още бяха на мястото, на което си стояха от 20 годишна възраст. Все така стегната и сочни. Тя се огледа в огледалото и осъзна колко е самотна. Нямаше си никой, беше сама в този жесток свят. Ваната беше готова. Тя спря кранчето на чешмета след което се потопи в умерено топлата вода. Беше си запалила миришещи свещи, който предаваха на банята една миризна от горски букет, която опияни младата жена и тя се унесе отново в сън. Стресна се от звъненето на телефона. Тя бързо излезе, взе халата си и се затича към кухнята, където се намираше телефона. Вдигна слушалката в последния момент и чу мъжки глас:
- Сил, там ли си?
- Да, тук съм. От теб човек не може да се изкъпе на спокойствие- говореше леко ядосано жената.
- Ако беше поне научила да разпознаваш часовника, сигурно щеше да знаеш, че закъсняваш за работа- говореше мъжът на отсрещната линия с леко тросната тон, ядосан от невниманието на Сил.
Тя погледна бързо към часовника и видя , че стрелките се бяха спрели точно на 9 часа. Колко време беше стояла в тази вана?
- Идвам веднага- отвърна тя и затвори, притеснена от факта, че това не й беше първото закъснение и можеше скоро да изгуби работата си , която не се намираше лесно в този град. Тя се облече на бързо. Сложи кожената, скандално къса пола и блузата с дълбоко деколто, след което среса вече приличащите на нищо руси коси, гримира се на две на три и излезна от апартамента, обувайки си. Заключи и се насочи към асансьора, който тъкмо затваряше вратите си. Тя извика да го задържат и някой от вътре натисна бутона и асансьора спря. Плъзкащите се врати се отвориха и вътре тя видя да седи мъж, който накара сърцето й да бие лудо. Тя влезе леко олулявайки се след като беше видяла този човек. Тя застана до него и промълви тихо:
- Благодаря.
Мъжът не отговори. Беше вперил поглед в обувките си \"Версаче\" и така и остана. \"Скъпи обувки, а (предположи тя) живее на такова забутано място. Може би бе дошъл да види някой познат или търсеше някой? \"Докато гадаеше тя не забеляза кога бяха стигна ли партера. Вратите се отвориха и двамата излезнаха. Когато напуснаха сградата, която тя самата се чудеше как още се държеше и не беше предложена за събаряне, мъжът се насочи в противоположната посока на нейната. Отново беше сама сред големите сгради на Ню Йорк. Улицата беше тясна, тъмна, въпреки вече светлото и ясно време, високите небостъргачи я покриваха със сянката си и я правеха мрачна. По земята се въргаляха остатъци от различни ястия, хартийки от закуски, презервативи, празни чаши и какво ли още не. Винаги , когато излизаше навън имаше чувсвото, че целият град си изхвърля отпадаците тук. Тя мина на бегом улицата и излезе на булеварда. И в двете посоки прехвърчаха коли, чиито шофьори бързаха да стигнат за рабитата си. Тя се намираше в същото положение с единствената разлика, че нямаше кола и трябваше да се задоволи с бавния и вече доста несигурен градски транспорт. Застана на спирката на автобуса и след 5 минути чаканият от нея рейс дойде. Още с влизането си тя усети непреодолимата миризма на пот и мръзни обувки. Една успя да се хвана за една седелка, когато рейса тръгна ряско и всички се наклониха. Причината беше кола, която изпреварви неправилно. Шофьорът изруга на глас, но това не направи впечатление на никого. Пътуването й се стори вечно. Непонисимата миризма, която идваше от човека зад нея неведнъж я накара да затаи дъх, защото не можеше повече да издържа.
След 15 мъчителни минути стигнаха нейната спирка. Слезе от рейса и \"чистият\" въздух я накара да вдиша дълбоко, поседя така няколко секунди след което се насочи към работното си място. Сградата , сама по себе си, не се отличаваше много от тази, в която живееше самата тя. На места мастилката беше паднала, имаше безброй много пукнатини, през някой дори можеше да се надзърне какво има вътре. Табелата , на която преди светеше с ярка червена светлина надписът \"Страната на чудесата\", сега беше изпочупена от холиганите, който често минаваха от тук и я замерваха с прашките си. Тя се заизкачва по прогнилите стълби към вратата. Още преди да я отвори някой завъртя дръжката и на прага се появи шефа й. Ако това можеше да се нарече шеф. Дебелото му мазно тяло беше облято от пот, която се стичаше по тениската му и я правеше на метна. Косата му беше толкова разрошена сякаш се беше водила битка . Зъбите му бяха пожълтели, а дъхът му можеше да убие и слон. При всяка среща с него(за съжаление те ставаха все по чести) на Сил и се повдихаше. Това същество, което трябваше да нарича \"шеф\" беше нещото, което най- много не навиждаше, но не веднъж от него е зависала съдбата й. Той я погледна ядосано със своя свиреп, животински поглед и започна да говори с басовия си глас:
- Имаш ли представа колко пари изгубих заради теб? Ще има ли ден, в който да дойдеш на време.
- Съжалявам. Няма да се повтори- отвърна Сул, опитвайkи сe да си придаде тъжен вид, въпреки да знаеше, че това няма да е последния път, когато закъснява.
- Държа те тук, защото си вършиш добре работата и защото те харесват. Влизай и отивай в стая 109. Имаш клиент- завърши шефа й и се отдръпна тя да влезе след което затвори вратата.
Сил се придвижи бурзо по стълбите, заслани с червен килим и се запъти към стая 109. Отвори и врата и вътре завари мъж, който беше съблечен и завит в леглото, чакащ тя да го задоволи. Тя го изгледа недоволно. Поредния богаташ, който не можеше да си намери приятелка. Тя разкопча ципа на блузата си, след което свали полата и остана както се беше родила. Мъжът я гледаше с наслата и се облиза апетитно след като Сил му разкри своето тяло. Тя бавно се плъзна по леглото и се настани до него. Плъзна ръката си под завивките му и набара вече надървения му член. Обхвана го целия и започна да движи ръката си нагоре на долу. Мъжът изпитваше невъобразима наслад. Той пипаше и целуваше гърдите й. След малко тя пъхна главата си по завивката му и започна да лиже втвърдения му пенис. Клиентът прокара ръка по гърба му и стигна до нейното влагалище, което беше прилежно избръснато. Първо го погали, после започна да го лиже с върна на езика ли като от време на време мушкаше средния си пръст. След като свърши минета , Сил се настани за задна прашка и мъжът проникна в нея бързо и безчувствено. Той я ебеше без да му пука какво й е на нея. Докато на него му беше хубаво нямаше за какво друго да се притеснява. Сил изпитваше болка от небрежното и рязко вкарване и изкарване на мъжеството на мъжа. Той не беше сложил презерватив за това малко преди да свърши извади пениса си и свърши върху гурба на Сил. Тя мразеше тази част. Мъжът изпъшка от усещането, което го беше обзело след което се облече безмълвно, остави пратите на нощното шкафче и излезна. Остави я сама, гола и самотна на леглото. Тя отиде в банята и се изкъпа след което се облече и излезе. Коридоръ беше тесен и от стаите се чуваше охкането и пъшкането на другите й колежки. Тя отиде при шефа си и попита:
- Има ли още някой?
- Да, един мъж, но живее на другия край на града. Ще успееш ли?
Сякаш имаше избор, ако откажеше това означаваше да остане без покрив над главата си. Тя прие и се запъти към улицата. Трябваше да смени три рейса и да се качи на метрото дакото стигне до уреченото място.
След като слезе и от третия рейс, Сил се чувсташе ужасно. Болеше я вагината, а и беше изморена от дългото пътуване. Слезе по стълбите за метрото и на завоя към влака, мъж в черно, кожено яке я грабна я заблече в една учличка, където нямаше светлина и беше достатъчно тъмно, за да не може тя да не види лицето на нападателя си. Той й запуши устата с чорап след което извади нож и я запита нервно:
- Къде са парите, кучко?
Сил кимна отрицателно в знак , че няма пари, но това явно не задоволи крадеца и той започна да бърка по малките джобове на полата й. След като не намери нищо, освен няколко цента , с който Сил възнамеряваше да плати билета си на метрото, той каза:
- Тогава ще свършиш малко работа.
Мъжът започна да разкочава ципа на панталона си след което извади пениса си и наведе главата на Сил към него. Извади чорапа и й нареди на му направи минет. Тя започна да му ближе още мекия му хуй след което изведнъж го захапа по мъжеството му и започна да бяга и да крещи. Изнасилвачът, въпреки болката, която изпитваше, - успя да събере сили и да тръгне след нея. Той я събори малко преди отново да излезе сред хората. Хвана я за косата и я трясна в стената. Тя усети, че глават й кърви, причерня й след което усети, че се згромолясва на земята.
Когато отново дойде в съзнание, тя не помнеше почти нещо. Главата я болеше и тя посегна да я докосне, когато мъжки глас зад нея й каза:
- Ако бях на твое място не бих правил това.
Сил, въпреки болките по цялото тяло, успя да се завърти и да види кой беше зад нея. В ъгъла на един стол седеше мъжът от сутринта(ако още беше същия ден). Тя не си спомняше как се е озовала, предположи тя, в неговия апартамент. Жената го погледна с поглед, в който се четеше вълнение, радост и същевременно неустоима болка.
- Как се озовах тук? - попита тя с тих глас.
- Аз те доведох- отговори мъжът с глас, който я караше да изпада в ескатаз, въпреки състоянието, в което се намираше- Избавих те от ръцете на един изнасилвач и послед те доведох тук. Имаш късмет, че съм доктор и успях да овладея положението на време.
\"Доктор\", той беше доктор и въпреки, че не принадлежеше на същото общество на което и тя, той говореше с нея. Нещо повече, той й беше спасил живота(не че имаше какво толкова да се спасява). Тя понече да стане, но краката й отказаха да се подчинят и тя тръгна да пада, но(с учудваща бързина) спасителят й я хвана и отново я постави на леглото.
- По- добре не ставай още. Ще ти приготвя чай.
Мъжът отиде в съседната стая и я остави сама в помещението. Тя се огледа и забеляза, че се намира на място, където и не беше и мечтала, че може да попадне. Беше легнала на меко легло, което беше удобно, а не като нейното - дървено и ръбесто. На стената от лявата й страна беше закачен портрет на млада дама със черни коси и светло зелени очи, който гледаха Сил изкупително. Земята беше заслана от килим, направен от меча кожа, а от дясната й страна се намираше бюро върху което имаше някаква статуетка, която, тя предположи, му е дадена за постижения в областта на медицината. След малко той се върна, носеийки в ръката си чаша ароматен чай. Той й го подаде с думите:
- Изпий го бързо и ще се почувстваш много по- добре.
- Защо правиш всичко това за мен? - попита тя, вече с по ясно съзнание.
- Защото при първата ни среща се държах като глупак- каза мъжът и се засмя.
- Как се казваш?
- Брус. Брус Уилям.
- Името ти е хубаво, звучи като на актьора Брус Уилис.
- Не си първата, която ми го казва- отвърна с усмихнато лице Брус.
Тя отпи от чая и след миг установи, че се чувства по- добре.
- Вече се чувствам по- добре. Трябва да тръгвам. Утре съм на работа. Впрочем, колко е часът? - попита Сил и стана от леглото вече с обновени от не напълно възтановени сили.
- Почти 9 вечерта- отговори спасителят й, подавайки й ръка, за да й помогне- Ще ти викна такси.
- Не, мога да се справя сама. Ти направи достатъчно за мен- отвърна тя, но се надяваше той да се откажа опорит и да й викна такси , защото беше усъзнала, че няма да й е лесно да се прибере вкъщи сама.
- Настоявам- отсече той и й помогна да седне на един стол, после отиде някъде, за да се обади по телефона. Сил беше щастлива. Беше намерила мъж, който да я задоволява душевно. Въпреки малкото време прекарано заедно, тя вече го чувстваше част от нейния живот. Беше се потопила в езерото на радостта, когато той се върна й каза:
- Таксито ще дойде всеки момент.
Тя се радваше и плачеше. От една страна искаше да си тръгне, защото знаеше, че ако утре не иде на работа щяха да я уволнят, но от друга страна й се искаше да остане още при него. Стъклено сините му очи я гледаха с невинен и изпълнен с мъка от раздялата поглед, в който се четеше думата \"Остани\". Тя искаше да остане, но знаеше, че ако не излезе нищо щеше да се озовена на улицата, отново сама, но този път и без покрив над главата. След като излезнаха от сградата, тя видя , че се намира в центъра на Ню Йорк. Шосето беше запълнено от коли, който чакаха с часова в задръстването, което беше ежедневие и не правеше впечатление на никой освен на шофьорите , които се изнервяха, защото бързаха за някъде. Таксито ги чакаше. Сил се качи и на сбогуване каза:
- Ще те видя ли пак?
- Когато най- малко очакваш- отговори с усмивка Брус и затвори врата след като тя вече се беше настанила. Нахнаха си за \"чао\" след което колата се сля с останалото жълто море от таксите, който чакаха, заедно с вече изнервените си клиенти, задръстването да отмине, което беше малко вероятно да стане скоро, но това не пречеше на Сил, а напротив, тя се възползва и полегна на седелката, която беше доста твърда и на места раздрана, но тя не обърна внимание на тези детайли, а се остави дрямката да я забладее и скоро тя спеше дълбоко.
Стресна се от клаксона на таксиметровия шофьор. Тя се изправи и видя , че се намира пред улицата, водещя към блока, където живееше. Тя посегна към чантата си, за да извади прари, но таксиметраджията я отряза с думите:
- Мъжът е платил по интернет. Не дължите нищо.
Тя не каза нищо и слезна умислена. Той й беше платил. Това се нарача джентълмен, за пръв път някой й плащаше нещо без преди това да беше преспала с него . Прибра се в апартамента и се огледа. Той изглеждаше като дупка в сравнение с този на Брус. При него всичко имаше някаква стойност и беше направено с любов, докато у Сил почти всичко беше втора употреба. Единственото нещо, което беше ценно в този дом беше огърлицата на майка й, която се предаваше на всяко следващо момиче в семейството. Сил я извади от един шкаф и си я сложи, огърлицата беше от сини камъни и блестеше, отразявайки светлината. Тя й се наслаждаваше близо 10 минути, но се сети, че утре е на работа. Бързо се съблече. Чак сега забеляза, че не носеше своята пола. Новата беше малко по дълга от старата й , която сигурно вече беше в някоя буклуджийска кофа. Беше дънкова и, както тя забеляза, й стоеше доста добре. Но, ако Брус я е преоблякал значи я е видял гола. Някакво чудство на срам я обзе, защото се усети, че не беше облякла бельо. Седеше безмълвно пред огледало и се чудеше какво ли си е помислил за нея той. Сигурно вече се е досетил се тя работи като компаньонка, но ако е така, значи не му е направило впечтлени, защото се беше държал с нея учтиво и много мило. Тя реши да остави размислите за утре и си легна. Заспа бързо, болката вече беше по- слаба. Събуди се и по навик погледна към часовника. Беше 7 часа. Стана и се изкъпа. От удара беше се образувала лека джонга на главата й. След бързия душ, тя се облече и се насочи към вратата. Отвори я и намери пред нея - него. Той я гледаше с невинния си поглед, който я караше да се разтапя. В едната си ръка държеше букет цветя. Цветя, той й беше донесъл цветя. Никой не беше й подарявал цвете от. . . . тя вече не си спомняше. Сил стоеше втренчена и не реагираше. Духът й се беше отделил от тялото й тя не можеше да направи нищо. Гледаше го и й се искаше да му се нахвърли. След като успя малко да се съвземе каза:
- Искаш ли да влезеш?
Мъжът не се колеба и просто отвърна:
- Разбира се.
Тя го покани. Почувства срам от мястото, където живееше, защото си спомни за хубавия апартамент на Брус. Сега нейното място й се стори като миша дупка, като смачкана кибритена кутийки, но всичко тези мисли изчезнаха от главата й, коагото той вметна:
- Това място е хубаво.
Тя се усмихна след което му показа къде може да седне. Той се настани, но все още не беше й подарил букета. Ами, ако не беше за нея? Ако беше се отбил само да й каже едно \"здрасти\", да се изчукат и после той никога да не й се обади. Ако. . . Престана да си въобразявя и попита:
- Нещо за пиене?
- Вода, благодаря- усмихна й се той.
Тя изтича в кухнята, за да му налее. Знаеше , че водата от чешмата в Ню Йорк беше мръсна, но нямаше нищо друго. След като напълни чашата, за да създаде малко впечетление, че водата е чиста, Сил сложи в нея парченце лимон останал от един купон, когато се наливаха с текила с един нейнин приятел, с който имаше чисто сексуална връзка. Тя поднесе \"питието\" на Брус, а той го пое, благодаряйки с чаровната си усмивка. Тя седна до него и вече не се здържа и попита, с надеждата , че отговърът ще е този, който очаква:
- За кой са тези цветя?
Леко стреснато и засрамено от факта, че беше забравил да й ги подари той й ги подаде с думите:
- За теб.
Сил беше потресена. Бяха й подаралили цветя. Тя бързо напълни една ваза и ги потопи след което се върна отново при събеседника си, който седеше тихо на креслото си и отглеждаше интересните рисунки по стената.
- Сама съм ги рисувала- каза тя, разделяйки го от мълчанието, в което беше изпаднал.
- Ти си роден талант- каза той и се усмихна. - Трябва да вървя, че имам пациенти, които ме чакат.
Работата. Тя беше забравила напълно за нея. Часовникът показваше 9 и 30. Не й днес. Това вече нямаше да й се размине. Вече чуваше тромавия , басов глас на шефа й , който я гонеше от публичния му дом, надявайки си да не я види повече. Тя го поглена след което каза припряно:
- Трябва да тръгваш. Закъснявам, а пътят до там не е малко.
- Ще те закарам- предложи той.
Разбира се, но(защо винаги има \"но\")това означаваше да види къде работи. Въпреки, че можеше вече да се е усетил, че тя е курва, Сил искаше да изглежда малко по- различна от другите, който можеха да се видят по закътаните улички и затънтените барове. Накрая все пак се реше и му каза:
- Наистина ли ще ме закараш.
- Разбира се.
Тя нямаше повече време за губене. Бързо излезнаха и се отправиха към асаньора. След малко вече бяха в колата. Кола ли? Това беше най- хубавото превозно средство, което беше виждала. \"Ауди ТТ\"- една от най- бързите, а и най- газарските коли. Беше в черно и просто замая главата на Сил. Качиха се и потеглиха. По пътя не си казаха нито дума, сякаш бяха скаранани. Колата осигури на Сил бързо предвижване до \"работното място\". Когато стигнаха \"Страната на чудесата\", тя се чувстваше нищожна пред него. Едно петънце в сравнение с неговия начин на живот, работа и не на последно място външен вид. Тя слезна от колата, обърна се и само промълчви:
- Благодаря за всичко. Дано пак се срещнем.
След тези думи, тя бързо се отправи към входа на публичния дом. Влезна и още преди да се затвори вратата се чу вика на шефа й:
- Силвияяяяяя. В кабинета ми.
За първи път я наричаше с цялото й име. Това не беше хубаво. Въпреки мнгого си караници и неразбирателството между тях, той винаги я наричаше \"Сил\". Винаги с изключение на днес. Тя се отправи към кабинета му, чиято врата беше леко открехната. Влезна и го видя. Беше разпрострял цялото си толовище на стола и пушеше пура. Пот се стичаше от всяко възможно местенце. Миризмата на мърша и се струваше прелестна пред тази, която беше принудена на понася докато седеше в кабинета му. Той стана от стола(с доста усилия) и тя забеля . че е по- висок отколкото изглежда. Той я погледна в нейните красиви очи с неговите безчувствени кафяви и започна своето ежедневно, но този път за последно, конско:
- Как смееш. За каква се мислиш. За кралица, която може да идва на работа, когато си иска. Ти, ти си бедствие. Заради теб ще фалирам, но искам да ти кажа, че това няма да се повтори. Сигурно ти е писнало да ме слушаш всеки ден как ти се карам. Е, и на мен ми писна за това намерих едно решение , което ми се видя най- правилно. Уволнена си. Махай се и не искам да виждам повече лицетоти в моя публичен дом.
Нямаше какво да каже. Очакваше го и за това не се опита да го разообеди. Обърна се и повече не се върна.
Излезна някак облекчена, че се беше отървала от тази работа, но и се почувства някак несигурна, защото незнаеше какво щеше да прави. Вече мнгого пъти се беше опитала да си намери друга работа, но никъде не я искаха. Не можеше да прави нищо друго освен секс. Насочи се към парка, който се намираше срещу бившето й работно място. Седна на една пейка и си запали цигара. Беше й последната за това тя реши да й се наслади. Остана там близо час. Замислена за бъдещето и по конкретно за Брус. Може би, той щеше да й помогне да си стъпи на краката, да започне на чисто някъде, където щеше да има възможност да се развива и нямаше да има нужда са симулира оргазъм. Пред всички тези хуваби неща седеше \"може би\"- границата между реалния и мечтания свят. Тя гледаше хората- облечени в своите скъпи дрехи, осигурени финансово със семейство , при което да се приберат вечер, с някой , който да ги утеши, когато са тъжни или с който да излезнат да се забавляват. Тя искаше да е част от това \"стадо\", но не беше. Тя беше черната овца. Когато и където й да минеше всички я разглеждаха, да, разглеждаха я сякаш беше нещо древно, което можеше да се види в музей , но с единствеината разлика, че нея я гледаха с отвръщение. В началото тя се натъжаваше, но вече беше се научила да не обръща внимание на хорското мнение. Точно така и не обърна й внимание на младежа, който я изгледа с доста апетитен поглед. Единственият жест, който направи Сил беше да му покаже среден пръст. Изпуши цигарата. Остана само фасът, който тя хвърли на земята след което тръгна в посока, която беше избрала случайно. Вървеше бавно и се наслаждаваше на града. За първи път, тя забеляза колко хубав е Ню Йорк. Високите небостъргачи се издигаха в облаците, разкъсвайки ги и разпръсквайки ги по небето. Уличния шум не й правеше впечатление, нито я дразнеше както обикновенно . Тя изчака на едно кръстовище сигнала да тръгне и през това време забеляза на съседната улица него. Брус се беше запътил, най- вероятно , към публичния дом. Тя не се стърпя и се втурна през улицата без да обръща внимание на колите. Изведнъж, сякаш от нищото, изникна кола, която ряско натисна спирачки, но това не беше достатъчно и Сил се просна върху предния лапак на един Форд. Падна на земята и светът около нея спря да съществува.
Събуди се с остро главоболие. Все още не можеше да вижда и всичко около нея й напомняше картина на няко екстравагантен художник. След няколко минути вече беше си възбърнала зрението и можеше да види къде е. Разбра, че все пак не е в рая(ако изобщо щеше да попадне там), нито в ада, а в болница. Беше включена на система й сега ръката я болеше от иглата, която й бяха забили, за да могат да й пускат венозно морфеин. Във носа й също бяха напъхали някаква тръбичка, която трябваше да олеснява дишането й преди тя да я извади. Апарата до нея издаваше някакви равномерни звуци, докато тя не извади от пръста си нещо, което й приличаше на щипка, и той не започна за писука като аларма на кола. Иззад завесата, където се намираше тя се появиха няколко сестри, които изглеждаха видимо притеснени от начало, но след като остановиха , че няма опасност просто й казаха да не маха нищо от тялото. Тя се съгласи, но направи гримаса на ядоса, че я държаха тук.
След малко от някъде се появи Брус. В едната си ръка носеше балони, които се рееха във въздуха, а в другата си имаше букет сини рози, който накараха Сил да се осмихне. Той й подаде розите с думите:
- Човек се учи от грешките, но това май не важи за теб.
- Всеки си има своите лоши и добри дни- каза тя, миришейки цветята.
Той се настани на стола до леглото. Беше обле4е с поло и изтъркани дънки. Синити му очи я оглеждаха с някаква наслада, която тя забеля и попита:
- Какво гледаш?
- Чу да се как може някой да попадне в смъртна опастност за по малко от 48 часа.
- Всеки с късмета си- отвърна тя остроумно. - Кога ще си ходя?
- Имаш късмет и това е вярно, защото и двата пъти се измъкваш на косам. До няколко часа ще те изпишат и ще можеш да си ходиш.
- Все едно има къде да ида- измънка си тя под носа , но той я чу и каза:
- Ще дойдеш у нас.
Леко изненадана от това, че я беше чул тя се обърна и отвърна:
- Не, това би било твърде много след всичко, което направихте за мен.
- За мен ще е удоволствие.
Тя се усмихна, но все още мислише, че не е редно да ходи у тях. Една сестра дойде и каза:
- Изглеждаде много добре госпожици Левинг. До един час ще би изпишен.
Сил не каза нищо, а само кимна за съгласие. Сестрата се обърна към Брус и му каза нещо след което той се обърна към болната:
- Имам малко работа ще дойда, когато те изписват, за да тръгнем към нас.
Тя му се усмихна, но не каза нищо. Лежеше в леглото и се чудеше за бъдещето си. Отново се беше в неговите ръце, зависима от него. Ако не беше той сега сигурно щеше да е в някоя морга, в която й правят аутопсия за отстраняването на органите, който са годни за дарение. Брус отново се беше нейния спасите, нейния закрилни, нейна упора.
Един час мина бурзо и преди тя да се усети докторът дойде, придружаван от Брус, за последен преглед. След като се увери, че всичко е наред той каза на Сил:
- Може да си ходите госпожице. Искам да ви кажа, че извадихте голям късмет. Ще би останат няколко белеза по коленете и по ръцете, но те ще са едва видими.
- Благодаря ви за всичко- отвърна и стана, за да си облече дрехите.
След малко тя и Брус вече пътуваха към дома му. Тя не беше намерила смисъл да отхвърли покаата, за това се истави на съдбата да реши всичко. Когато отново блезнаха в апартамента, Сил го намери за още по прекрасен. Миризмата на цветя я караше да дише по отчтливо сякаш я беше страх, че уханието ще свърши всеки момент. Той отиде в кухнята, за да направи нещо за пиене. След малко се върна с две чаши в ръце. Тя отпи от напитката, но не разбра какво е. Бепе леко, затоплящо и сладко. Реши да не пита Брус за името му. Двамата се настаниха на дивана и след като приключиха с пиенето пуснаха телевизора. Спряха се на един канал, на който даваха стар, черно- бял филм. Сел харесваше киното и един филм нямаше да й се отрази зле. След 10 минути тя усети леко галене по бедрата й. Не възрази у отвърна на ласката му като прокатра ръка към пениса мъ, който вече беше надървен. След малко вече бяха в спалнята, където се събличаха. След малко вече се любеха лудо. Това беше най- хувабия секс , който беше правила. Той проникваше в нея бързо и сещебременно нежно. Тя се наслаждаваше на тялото му и изпитваше нещо, което липсваше при снуше нието й с клиентите й- усоволствието. Той я целувапе по гушата й я любеше страстно. Тя затвори очи и реши да не вика, а да запази усещането за себе си. След като той свърши, легна до нея и заспа. Тя остана будна. Още я държеше невероятното приживяване. Всичко й се струваше, че е като на сън. Някъде през ноща, той се събуди и го направиха отново, а после още веднъж. Той беше ненаситен, а на нея й се струваше, че всеки път беше от хубав по хубав. Тя посрещна изгрева на терасата, я компанията на неговото куче, което тя не беше видяла при първата й визита. След малко той дойде при нея. Носеше само хавлия, която да прикрия мъжествеността му. Брус се приближи и я целуна. Тя мъ отвъна и след страсната целувка тя каза с наслада:
- Снощи беше невероятно.
Той я погледна и каза с усмивка:
- Наистина ли ти хареса, ако искаш можем да. . .
Той не овърши, а плъзна ръка под халата, който тя носеше и се спря, когато стигна вагината й. Той нежно я масажира след което свали хавлията си я облада отново. Направиха го на терасата пред очите на кучето. След поредния добър секс, решиха да закусят. Брус имаше останали няколко останли замразени закуски, който той стопли набързо на микровълнувата. Закусиха, мълчайки сякаш още не бяха излезли от екстаза, който ги беше обзел след малката им игричка на терасата.
Той се нахрани първи след което я изчака и тя да свърши, за да я попита:
- Какво ще правиш сега?
Тя си задаваше този въпрос винаго, когато й останеше сама със себе си, но никога не е успявала да намери верния отговор.
- Не знам- отвърна тя сухо.
Той седеше замислен над ситуацията и накрая промълви:
- Имам идея. Ще почнеш работа в болницата. Все ще има някое свободно място.
- Опитвала съм какво ли не. Навсякъде искат сиплома, а аз нямам такава.
- Не си били достатъчно настоятелна, а и аз ще уредя нещата.
Широка усмивка се разля по лецето й. Сил стана и го прегърна силно, усещайки как неговото сърце бие лудо заедно с нейното. Двамата се приготвиха и тя облече традиционните си \"работни дрехи\", което не се хареса на Брус и той отбеляза:
- Мисля, че е време да ти купя една две хубави дрешки.
- Не- отрече тя, станло й беше неудобно от щедростта на Брус и през главата й отново бепе минала мислълта, че всичко това може да се окаже една голяма грешка. Той настоя още малко и тяне успя да му откажа, пленена от чара му.
Обиколиха магазините за два часа и тя вече имаше повече дрехи от колкото някога е носела. След покупките, багажникът беше препълнен и двамата се запътиха към болницата. Брус бързо и уреди работа като чистачка. Само това можеше да прави тя в една болница. Работата й се стори разкошна в сравнение със старата й , която двамата запазиха тайна, за да си спестът неприятните клюки, който щяха да плъзнат. Първият й работен ден мина толкова бързо, че тя се изненада, когато Брус дойде да й каже, че е време да тръгват. Беше толкова щастлива. Беша започнала да изплува от блатото, в което се беше подвезавала през всички тези години. Минаха през апартамента, за да преоблекът след което Брус я заведе на изискан ресторант, къдетото тя напълно се обърка при вида на повече от една вилица и един нож. Седеше пред многото прибури, който бяха подредени в безупречен ред и се чудеше кое за какво е. Не посмя да попита Брус, защото искаше да си придаде вид на изискана дама. Това можеше да стане преди да се появи един миз, облече в черен костюм, със зализана с гел коса, която блестеше от светлината на стъклените полулеи. Той се изпря внезапно пред масата, на която стояха Сили Брус и се втренчи в нея сякаш беше видял призрак. Силвия не успя да разпознае човека докато той не заговори:
- Сил, Сил курвара- гласа на мъжа беше толкова провлачен, а дъхът му можеше да опияни и крава- Какво правиш тук? - той обърна погледа си към Брус след което продължи- Аха, значи са те довели и . . . - той я отгледа от долу до горе- са ти купили дрешки. После може да минеш през стаята ми, за да. . . - пияният не продължи , а прокара ръка по врата й.
Тя се смути ужастно. Мъжът се казваше Раул и беше един от най- редовните й клиенти. В момента, в който той я докосна, Брус хвана ръката му и каза ядосано:
- Да не си посмял да я докоснеш. Тя вече не е същата.
Леко залитайки, Раул отвърна:
- Курвара си остава кърва за цял живот. Но, както искаш- той направи пауза сякаш щеше да повърне и продължи- задръж си я.
Той отскъбна ръката си от Брус след което \"господинът\" каза на висок глас:
- Хора в ресторанта има курва. Ако някой иска да се възполва от услугите й сега е момента.
По лицето на Сил се плъзна една сълза. Брус забеляза това и й каза:
- Хайде да си ходим. Има по- хубави ресторанти.
Двамата се изнесоха пред някой да успее да ги види, а настаналия малък хаус, породен от внезапното падане на Раул след кратката му реч , отмина и всичко продължи по старому. Силвия се спря пред колата вече цялата почервеняла и обливаща се в сълзи. Брус отиде до нея и й каза:
- Недей да се разстойваш от случилото си. Всички имат неща от миналото, за който не искат да се говори. Важното сега е да гледаш напред, където те чака едно прекрасно бъдеще, от което се надявам да съм част.
След тези думи тя се обърна, цялата зачервана и със размазан грим, и го прегурна. Прегърна го силна, за да усети неговата топлота, за да се почувства спокойно, за да усети, че има някой, който мисли за нея.
Качиха се в колата и потеглиха към апартамента. Когато се прибраха, тя се чувстваше по- добре, но не беше в състояние да говори. Съблече се и отиде да се изкъпе. Той й приговни чай. Сил излезна от банята, все чая и отиде да си легне без да промълви и дума.
Събуди се от часовника на Брус, който беше нагласен за 6 часа. Тя разтърка очите си и останови, че Брус го няма. Стана, все халата си и отиде в дневмата, където намери само кучето, което беше легнало на дивана. Нямаше го. Сил излезе на терасата, която имапе панпрамна гледка към \"Сентрал Парк\". Погледна за миг на долу и веднага се отдръпна. Имаше страх от височините, който беше й се появил скед като беше паднала от стълбата на баща й. Седеше отвън. загледана към парка, къдете хората приличаха на мравки, който са се запъти на някъде. Зад нея се чу затваряне на врата. Влезна и завари Брус с поредния букет, но този път от гербери. Той й го подаде й тя се усмихна.
- По- добре ли си? - попита Брус
- Да, ти беше прав за всичко. Време да гледам напред и да загърбя миналото си- отговори Сил и го целуна.
Отидоха на работа и Сил започна почистването не етажа. Работеше с удоволствие и се стараеше всичко да изглежда перфектно. Запозна се и с другите чистачки, но те някак я отбягваха, може би заради факта , че ходеше с един от докторите.
Дните минаваха бързо, изпълнение с положителни емоции и добър секс. Тя се наслаждавапе на новия си живот и взимаше всичко, което й предложеше той. Наслаждаваша на всеки миг, прекаран с Брус. Тя толкова го обичаше, че когато не бяха заедно Сил държеше една негова снимка в джоба си, за да може, когато й домъчнее да я извади и да му се наслаждава. Една събота и неделя, Брус я заведе на хижа. Беше вероятно. По цял ден се разхождаха сред природата и правеха секс по луната. Тя не можеше да му се насити и той на нея. Всеки път, когато се любеха тя имаше чувството , че никога няма да свършат и това я караше да изпита още по- голяма наслада от кулминацията.
В неделя вечерна след бурния секс на покриява. Двамата седяха един до друг, мислейки за всички хубави неща, който са правели заедно. Тя изглеждаше леко притеснена от нещо, от нещо, което не беше му казала, но тази вечер беше решена да не мълчи повече. Обърна се към него и започна:
- Мили искам да ти кажа нещо.
- Кажи, скъпа моя- отвърна той, гледайки хувавите й сини очи.
- Закъснява ми.
Лъцето му придоби някаква сериозност и студениа. Очите му стана без изразни и той стана. Умът му работеше трескаво. Тя забеляза внезапата му промяна и отвърва:
- Може да е фалшива тревога.
Той не реагира. Сякаш беше спрял да съществува. Той се обърна и каза леко заеквайки, но вече осъзнал какво му беше казала тя:
- Това, . . . това е чудесно. Аз, . . . аз ще ставам татко.
Те се усмихна и двамта се прегърна и останаха така дълго време. На следващия ден още преди да стигнат града се спряха в една аптека и купиха тест за бременност. Тя отиде в една тоалетна на сред пътя, за да си направи теста. Положителен. Някакво ново чувство я обхвана. Не можеше да го опише. Както, когато се влюбвиш за първи път- ново, неповторимо чувство, което \"зарежда\" тялото ти и една неукротимна енергия, която ти дава сили да извършиш неща, който ти се струват невъзможни. Така се чувстваше и тя. Излезна от кабинката и се насочи към Брус, който се тресеше от вълнение. Когато му съобщи радостната новина той не намери думи, с който да изкаже какво чувства и я целуна. Двамата се прибраха в апартамента. Когато влезна на Сил и мина през главата едан мисъл, за която никога преди не се е замисляла- къде ще спи бебето.
Тя се обърна към Брус и го попита:
- Къде ще гледаме бебето? Тук няма място и за него.
Той се замисли също като него и накрая каза с усмивка:
- Ще си вземем по- голям апартамент или направо къща. Какво ще кажаш?
- Какво мога да кажа? - отвърна тя през сълзи. Беше толкова щастлива. Всичко в живота й беше се обърна на 180 градуса. Имаше всичко онова, за което някога си е мечтала. Работа, която не изискваше показване на плът. мъж, който е хибав, мил и има пари и бебе, бебе, което да порастне пред очите, Да види първите му стъпки, първата му дума, тръгването мъ на училище. Тя щеше да го възпита така, че да оценява всяко нещо в живота, да е благодарен за всичко, което има и да цени всичко, което го заобикаля. Сил отиде пред огледалото и не можа да се познае. Косата й, която преди стърчеше навсякъде сега беше оформена и блестеше от слънцето, което проникваше през прозореца, лицето й се беше подмладило поне

Коментари:

Име:
e-mail:
Код:
НОВИНИ

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

* Добавено е сортиране по посещаемост и дата;

* Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене



Хороскоп


Еротичен хороскоп с общи насоки за отделните зодии.

Вицове


Еротични вицове, шеги, смешки, бисери, обяви и още много други.

За контакти


Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви!