Когато светофарът показва червено

-Сприииииии! – за стотна от секундата видях как катастрофираме. Ники едва успя да спре на червения светофар, а едно нетърпеливо такси беше потеглило още на жълто. Ей така за малко стават белите.
- Ей, той и светофарът като теб – на червено. Аман. – Раздразнението в гласа му надявам се дължеше на едва отърваната катастрофа, а не на това, че бях неразположена и нямаше да можем да правим секс.
Червеното на светофара трая деветдесет и две секунди. Чудех се кой ли и как го беше изчислил. Ники подаде плавно газ, отпусна съединителя и колата се понесе леко към тях. Не го разбирах това момче. Ядосваше се, че съм в цикъл, а същевременно ме водеше у тях. И двамата знаехме много добре, че секс няма да има, а общо взето друго не ни свързваше. Може би нямаше по-добра алтернатива за вечерта. Отдавна бях свикнала с ролята на любовница, която играех в живота му. Нямах претенции за повече. Това щеше да е първата вечер от тригодишното ни познанство, в която нямаше да правим секс. Не знаехме нищо един за друг. И същевременно се познавахме адски добре. Почти не ни трябваха думи, за да се разберем. Един поглед. Една целувка. И всичко друго губеше значение. Отдавна не бях ходила в къщата на Ники. Беше триетажна, с голям двор и любопитни съседи.
Стаята на приятеля ми беше на втория етаж. Компютърът му, както винаги, беше включен. А леглото – оправено. На масичка до него беше разпръснал парченца от пъзел, който подреждаше. Остави ме сама за известно време и аз се заиграх с мозайката. Когато Ники се върна, носеше две чаши и кутия с ананасов сок.
- Ако ни пресъхнат устните. Като не можем да правим, ще си говорим за секс. Разкажи ми за първия си път.
Поколебах се. Идеята да говорим за секс не ми се видя много удачна. Но какво пък. И започнах историята си…
С Венци се запознах, когато бях на петнадесет. А той беше на двадесет и шест. Срещнахме се на автобусната спирка до нас. На следващата вечер се уговорихме да се видим да пием кафе. Но вместо това се разхождахме в двора на болницата. Когато се изморихме да крачим напред-назад, седнахме на една пейка. Половин час по-късно аз вече знаех, че това ще бъде първият мъж в живота ми…
- Чакай, – прекъсна ме Ники, – как така го реши? Той ли си поиска?
- Не. Може и да ти прозвучи странно, но аз, когато се запозная с един мъж, ми трябва съвсем малко време, за да преценя и да разбера какво ще се случи между нас. И с теб беше така. И в интерес на истината, той така и не си поиска.
Озадачението, което беше изписано на лицето му, беше красноречиво, че не ме беше разбрал. Реших, че няма смисъл да му обяснявам и продължих историята си…
Обожавах Венци. Съвсем бързо спечели доверието и обичта ми. След една седмица, откакто се бяхме запознали, той ме заведе у тях. Искал да ми покаже рибките си. А аз, макар и девствена и малка, си се подсмихвах на ум: „Рибки ще гледаме. Така ли му казваме вече?”.
Не можах да опиша изумлението си, когато пристигнахме. Той имаше тристалитров аквариум и... наистина гледахме рибки. На следващата седмица той реши, че му имам доверие и може да ме въведе в изкуството на любовта. За секс и дума не ставаше. Само за изкуството на френската любов…
- Искам подробностите, Мила.
Бях изключително притеснена, когато мъжът ме съблече. Гола голеничка. Тялото ми все още не беше оформено, като на малко дете. Каквото си и бях. Венци ме накара да застана в цял ръст пред огледалото му. Искаше да се наслади на отражението ми и аз да се харесам. Трудна задача. Бях в онази възраст на грозните патенца. След това той ме накара да легна на леглото и да се отпусна. Започнахме да си говорим за ежедневни неща, за училище, за работата му. Постепенно се отпуснах и той започна да гали невинното ми тяло. Усетих надигащата се топлина в корема ми, която постепенно щеше да се разлее към слабините ми. Тогава той ме целуна по устните и плавно се спусна да гали с опитния си език неопитното ми тяло. А то, горкото, се извиваше при всеки по-различен допир. За френските целувки бях чувала само от какичките и батковците в квартала. Не подозирах какво блаженство е…
Съвсем скоро Венци зарови главата си между краката ми и леко натисна клитора ми. Стегнах се. Беше ми за първи път и не знаех какво да очаквам. А непознатото винаги плаши. И дяволски много възбужда.
- И, кво? Той та лиза, така ли? – Понякога грубоватият език на Ники ме дразнеше. Разваляше мига на удоволствие.
- Да. Представи си. Близо три часа. Предполагам, че тогава за първи път съм изпитала многократно клиторен оргазъм. Исках и аз да му върна този прекрасен жест.
- Духа ли му?
За пореден път пренебрегнах думите на Ники…
Не, не му духах. Но следващия път, когато бях у Венци, го помолих да ме научи и аз да доставям удоволствие с езика си. Бях добра и послушна ученичка, също както в училище. Стриктно изпълнявах това, което той ми казваше – как да хвана главата на мъжа, да заровя пръсти в косата му (ако има такава, разбира се), да засмуча устните му, ненатрапчиво, а само загатващо за присъствието на езичето ми, как после да целувам ухото му, после да се спусна надолу по врата, през гърдите, корема, пъпа, слабините… Когато стигнах до тях, Венци ме спря. По принцип вече мъжът би трябвало достатъчно да се е възбудил, за което доказателство е гордо вирнатата му мъжественост. Посъветва ме, ако членът на мъжа не е твърд, да се откажа. Явно насрещният няма чувствата, необходими за любовната игра. Но, ако все пак, искам да получа секс, не трябва да спирам, а да продължа. Да хвана с две ръце ствола, да го раздвижа между тях и чак след това да се наведа и да целуна главичката на пениса. Изпълнено. След това бавно да я засмуча, все едно ближа близалка. Лесна работа. Майсторството било в това, да съчетаеш умело движенията на езика, засмукванията и галещите ръце. Всеки първи път е труден. Но аз имах доброто желание и знаех, че ще се науча…
- О, да, малката. Определено те е научил този твой батко. – Ники измърка доволно и се протегна.
Беше се излегнал на кревата си и небрежно ме гледаше с вече премрежен поглед. Надигнах се от стола и отидох при него. Изкушавах се да погаля русите му къдрици. Но се страхувах да не ми кресне заради тази ми проява на нежност. Вместо това се наведох и разкопчах ципа на дънките му. Готов, както винаги, от там се подаде еректиралият му член. В този момент малко го мразех. Не исках да съм нежна. Брутално го лапнах, без предварителните леки въртеливи движения, без да съм навлажнила главичката. Ники изстена. Предполагам болката първоначално е била по-силна от възбудата. Бях му ядосана и исках да го накажа. Яростно движех главата си надолу-нагоре по члена му. Засмуквах го буквално като прахосмукачка. Мачках и без това силно чувствителните му топки. Той не успяваше като никога да сподави стоновете си. И колкото повече пъшкаше, толкова по-яростно и по-надълбоко поемах пениса му. Не се отдръпнах, когато усетих мощните тласъци на сперма в устата си. След като човек е пил ананасов сок, тя има много приятен вкус. А не онзи тръпчив привкус на солена боза.
Победоносно се отдръпнах от него и прикрих самодоволната си усмивка. Беше свършил за по-малко от 5 минути. Седнах обратно на стола му и продължих историята си, докато той лежеше, все още шокиран с разкопчани дънки и вече спадащ член…
С течение на времето с Венци все повече и повече се заигравахме и стигахме все по-надалеч и далеч и по-близо до секса. Когато започваше да вкарва в мен по няколко милиметра от члена си, почти не го усещах, защото обикновено бях подгизнала от телесните ни сокове. Но когато членът му проникваше до девствената ми ципа, без да и окаже натиск, издивявах. Молех го да продължи, да ме разкъса, да ме обладае цялата. А той все ме изтезаваше и ми повтаряше колко съм крехка и малка, че не съм готова, че няма за къде да бързам. Не го интересуваше, че изгарях и не можех, за разлика от него, да свърша. Имало е случаи, след които ми е идело да ревна и да го удрям със смешно малките си юмручета на фона на огромните му мъжки гърди. Докато един ден просто не издържах. На дупето ми вече не пишеше „Прокурор” и Венци нямаше никакво извинение да ми отказва секс. Предизвиках го толкова по детски – или ще правим истински секс, или ще си намеря някой нещастник, който да ме отвори и да ми причини травма за цял живот. „Заплахата” ми постигна ефекта си.
Един ден реших да пропусна последните два часа по руски в училище и да отида у тях. Венци ме посрещна на спирката. Качихме се пеша до петия етаж, а аз тръпнех от нетърпение и очакване. Трескаво махнах дрехите на приятеля ми. Както той мен първия ден ме изправи да застана гола пред огледалото, така сега и аз го накарах да го стори. Излегнах се като принцесите по филмите на леглото му и с повелителен тон му казах да се завърти. Бавно. По-бавно. Така че да видя всяко едно мускулче. А той имаше много. Предостатъчно. След като се насладих на мъжественото му тяло, предизвикателно разтворих крака и погалих слабините си. Леко навлажних палеца си и го отърках по клитора си. Свих крака и се излегнах назад. А той само ме наблюдаваше и се подсмихваше доволно. Нямах търпение да се присъедини към мен, да ме сграбчи в силните си ръце, да почне жадно да ме целува. Обожавах да усещам горещия му дъх по врата си. После надолу към детските ми гърди. По коремчето. Пъпчето. Очаквах всеки момент да спре и да ме погледне. Така и направи. Усмихнах му се окуражително и той продължи да ме целува надолу, към вагината ми.
Когато реши, че съм достатъчно влажна, ме преметна отгоре си. Не ми даде да целуна втвърденият му член. Хвана го с дясната си ръка и полека започна да ми го вкарва. А аз исках да се притисна рязко надолу и да го обладая. Но нямаше смисъл. Венци беше много по-силен от мен. Трябваше да следвам неговото темпо. А то беше изтезаващо бавно. Проникваше в мен милиметър по милиметър, като не спираше да дразни с палеца си клитора ми. От нетърпението свърших. Но подтиснах външните белези, за да не би той да вземе да се откаже...
- И пак да си останеш не наебана.
- Няма да ти разказвам повече. Голям си циник понякога.
Не доразказах на Ники как постепенно Венци ме отпускаше върху члена си. Спестих му за парещата болка, която изпитах. Както и за върховната наслада, която я измести малко по-късно. Не заслужаваше да знае, че той, моят циничен Ники, е по-добрият любовник.
- Сега е твой ред да ми разкажеш за първия си път, Ники.
- Добре. Но ще донеса още сок…