Гостоприемството

Запознах се с нея в маскирано състояние на едно парти, на което ме заведоха колеги. Чиста случайност беще, че попаднах тук. Бях на гости у един колега, чиито пък приятел, беше решел да удави в алкохол своята тридесет и осем годишнина. И наистина се получи прелестна свинщина. На разсъмване по-голямата част от гостите тръгнаха да си ходят, а мен ме забравиха на един диван. Къртих си аз, значи, на него, когато някой ме заклати за рамото:
- Ало-о-о, събуди се, всички вече си отидоха - чух някакъв глас.
Впих измъчен поглед в мъглата, която се стелеше наоколо, за да разбера кой издава тези звуци.
- И т-т-ти ли си б-б-буф-ф-фкан, а? - коварно попита гласът и аз започнах бавно да идвам в съзнание.
- Не-ее, само малко съм изморен - излъгах аз и забелязах домакинята, кукнала пред мен, отчаяно да се пробва да фокусира спиртосан поглед. Опитах се да вляза в час и съзрях няколко трупа на доскоро разумни мъже и жени да се валят наоколо, единия много ми заприлича на любезния домакин, който лежеше там, дето го беше стигнал алкохолът, но лежеше някак с достойнство, с чувство на изпълнен дълг един вид.
-А-а-бе-е, ми ти си бил мно-хлъц-го готтттин - членораздели още няколко пиянски глупости жена му. Очите и обаче светеха от кретенско желание. Спомних си, че се казва Ева. Май като беше трезвена, не и светеха така, или не беше тя? Абе тази жена ме хваща за чатала и мачка ли, мачка!
- Сега, да го освободим! - каза Ева и майчински ми засваля ципа. След това го извади и го заразглежда. Явно го одобри.
- Е, това е чеп! - след което безмилостно го стисна.
- Ма стига, ма, ти си се побъркала, ма! - запищях немощно аз, като гледах как мъжа и и останалите хъркат. В новото гробище обаче никой не се мръдна.
- Ей сегичка те изядох! - изсъска Ева, отвори уста, като някоя боа и облиза кура ми. Работата ставаше сериозна. Техниката и бе безупречна, език и устни знаеха какво - кога в добър синхрон.
- Божкеййй! - изхърках аз, защото ме смъдеше чак в петите, щото ме лъскаше, ближеше и смучеше толкова обиграно, че както се казва, пред опита, постигнат с безпаметен труд, шапки да свалим, братя. Пишльокът ми чезнеше в пастта й. Стаята се изпълни с тихите ми стенания. Порокът ме грабна, сбъхта ме и ме понесе. С едната си ръка придържах главата й, а с другата напредвах в деколтето на виолетовата й блуза. Погалих циците й - нито големи, нито малки.
- Какво, малкият ти обича да го изненадват, а? - попита ме и устните и пробягаха чак към корена.
- Да, стилът ти ми допада - отговорих и опитах да взема инициативата. (
- Много ти е сладка близалката - това го приех като комплимент.
- Да, ама на него му се прииска да се разходи в друга посока. Ева ме погледна стреснато.
- Цъ, не става. Само ще те издухам и ще те ондулирам - и отново ми залъска шлема. Беше ясно, че е адски възбудена, а и аз витаех някъде из стратосферата. Грабнах я до себе си на дивана и докато каже "а", и смъкнах гащите. Успя да писне чак когато й го бях отпердашил.
- Ама ако се пробуди - посочи тя незнайният воин, почиващ в мир до нас. Не се боеше обаче много, поне не й личеше. Разчекнах и кълките и го намуших още по-дълбоко. Замяучи от радост. Остенът ми не може да се причисли към малките. След няколко секунди, според Ева, бяхме сами в галактиката и само една земя се видеше в илюминаторе. Награби облегалката, стисна я и се опита да си направи харакири с хуя ми.Полата й беше засукана чак на корема, гризеше бясно устни, но не крещеше, да не стане някоя инфекция.
- Хвани се за мен - изправих се аз. Тя прегърна с ръце врата ми, а с крака задника ми. В такъв вид дефилирахме покрай падналите за Родината, без да вадя сабята си от новата й ножница. Положих я на леглото и смъкнах блузката й полата й, метнах от себе си ризата и панталона, за всеки случай заключих вратата. След това се нахвърлих върху голото тяло на Ева и пратих дядовия си отново между краката й. Тя моментално ми отговори с бясна прегръдка и сега тепърва се развихри. Мълниеностните й движения бяха съпроводени с волни викове.
- По дяволите, престани да ми дереш гърба-й за разнообразие тя започна да ме гали.
- Отвори още малко баджаците си и ще ти го набутам до гърлото - захилих се сам на простотиите си аз.
- Их-ах-ух-ех-их-съгласи се с мен тя и обхвана с ръце бедрата си. После изведнъж ги пусна и заби пети в матрака. За миг се вцепени и стана невероятно тиха. После гласът й експлоадира в ушите ми, а пенисът ми бе заблъскан от обезумелите и стени.
- Дай-чукай-чукай-а, така, не така-а, а сега, а сега-айде пак... Аз също се опитвах да намажа нещо, но курът ми срещаше съпротивление колкото в бурканче с пюре от кайсии.
- Ах, твойта..., духай-изохках и се проснах по гръб. Ева милосърдно пое в уста омазаният ми хуй. Както вече ви казах, тук майтап няма. Майстореше ли майстореше, а очите и любопитно чакаха оня момент. И той не се забави.
- Идва-а-а-а! Пръс-пръс-пръс-фъшшш - не гълташе спермата ми, оставаше я да тече от отворената и уста.
- Щеше да ме удавиш - ухили ми се през бялото сладко тя.
- О, да не забравя, как се казваше ти? Изхилих се и казах името си, после вдигнах гълъбите преди някой Крали Марко да е надигнал тежка глава.Тя остана да кърти като къпана. Хладният въздух навън ми дойде добре след всички цигари, алкохол и дивите минути с Ева.