“Пак ще се срещнем, след десет години!”

Срещата на випуска беше събитие, което предизвиква у всеки малко тъга, много усмивки, малко срам и гордост – в зависимост от това кой какво е постигнал в живота. В това отношение бившата капитанка на училищните мажоретки, Анелия, имаше с какво да се похвали. Завършила престижен колеж в Щатите, след завръщането си в България тя се бе омъжила за известен бизнесмен и сега заедно с него участваше в управлението на бизнеса му. Въпреки това все още изумително красивата бивша мажоретка беше обхваната от див страх и възбуда. Тя всячески се стараеше да прикрие истинските си чувства от съпруга си, но с наближаването на часа на срещата, това й се отдаваше все по-трудно.

Старият физкултурен салон се оказа тесен, за да побере отново след десет години бившите съученици, заедно с техните половинки и семейства. Имаше няколко “шведски маси”, отрупани с всевъзможни лакомства, диско-кълбо, въртящо се върху малка масичка и малък подиум, върху който беше качена масата и оборудването на ДиДжея. От тавана бяха увиснали разноцветни гирлянди и пайети, които допълнително допринасяха за празничната обстановка…
Анелия и съпруга й се движеха бавно в това море от развълнувани хора, като от време на време се спираха, за да може бившата мажоретка да се поздрави и разцелува с поредния си съвипусник или съученичка. Колкото по-навътре навлизаха във вътрешността на салона обаче, толкова по-неспокойна ставаше Анелия, а очите й все по-трескаво обхождаха заобикалящите ги лица. Нейното вълнение нямаше как да остане незабелязано от съпруга й и на няколко пъти той я попита за причината. Анелия всеки път му отговаряше нещо от сорта, че това било съвсем нормално, че се вълнува от срещата с бившите съученици, повечето от които не бе виждала от десет години и т.н. Истинската причина обаче беше малко по-различна…

Красавицата тъкмо бе започнала да се упокоява, че може би, че все пак, не е дошъл на срещата, когато съвсем ненадейно, сякаш от нищото, ТОЙ изникна пред нея. В този миг Анелия почувства как колената й се подкосиха, лицето й пламва, а земята сякаш се разтваря, за да я погълне. Венци стоеше отпред, само на една ръка разстояние и като че ли времето по никакъв начин не го беше засегнало. Не беше сам, но за нея това нямаше никакво значение. Двамата най-сетне отново се срещнаха след цяла вечност, след като съдбата така жестоко някога ги бе разделила – той, призован в казармата, а тя, запратена на другия край на света, на друг континент.

Венци и Анелия – капитанът на футболния отбор и капитанката на мажоретките – най-романтичната, любовна история, разиграла се някога, разиграла се зад стените на това училище. Голямата им, пламенна любов бе траяла повече от две години – от 9 до 12 клас – преминавайки през всякакви перипети, бурни раздели и още по-бурни събирания, и всичко това белязано с умопомрачителен секс. И сега, когато той отново стоеше пред нея, по-хубав отвсякога, Ани изведнъж си даде сметка, че все още е влюбена в него, в синеокото момче с дълги, руси коси и че винаги е било така! Двамата стояха един срещу друг насред хорското море и просто се поглъщаха с очи, сякаш бяха сами в цялата Вселена. После се поздравиха – много по-студено отколкото им се искаше – и представиха половинките си един на друг, и помежду им. Изчакваха, изчакваха удобния момент, за да останат насаме и се молеха вътрешно той по-бързо да настъпи. Дори и след като пътищата им в залата се разделиха, продължиха да подържат връзка с погледи. Тогава най-после моментът настъпи – съпругът на Анелия отиде да донесе питиета, а приятелката на Венци също зачезна нанякъде. Бързо тръгнаха един срещу друг и ръцете им, телата им, душите им най-накрая отново се преплетоха.

Той я поведе, а тя го последва, без дори да се замисли. Далече от морето от познати и непознати лица, далече от сегашните им спътници в живота, далече от залата и всичко останало. И двамата знаеха къде отиват. Това беше тяхното любимо, тайно местенце. А то сякаш също ги очакваше след толкова години – там горе, високо – таванското помещение, което всеки път Венци отключваше с една от нейните фиби за коса.

Катинарът и този път подаде и те влязоха. Дори вехтият, опърпан дюшек все още си стоеше. Не говореха много, просто се наслаждаваха на присъствието си. Дълго се гледаха – бяха щастливи. И малко тъжни, но много повече щастливи. После той я целуна – нежно, продължително, болезнено напрегнат. Продължителната целувка се прероди в серия от по-кратки и ожесточени целувки.
-Успокой се, мили – промълви зрялата жена, промълви момичето – тук съм! Вече съм тук и никъде няма да ида повече!
Започна да го гали и под нежните й ласки той наистина се отпусна. Телата им жадуваха едно за друго. Започнаха да се разсъбличат, бавно, наслаждавайки се на всеки миг, на всяка част от красивите си тела. Останаха прави, дори когато вече нямаше какво да събличат. Отново се гледаха – настойчиво, сякаш се опитваха да запеметят всяка подробност, всяка извивка и бенка – за да не би съдбата отново жестоко да ги раздели, да ги запрати в различни посоки. Но и двамата знаеха, че това вече е невъзможно…

Той я вдигна на ръце и я положи върху стария дюшек – по-мек, удобен и желан от всеки друг. През малката капмандура на тавана залязващото слънце къпеше съвършеното тяло на жената в топла, наситено червена светлина, от която тя изглеждаше още по-чувствена и красива. Започна да я целува. Устните му обходиха – както преди това погледа – всяка част, всяка извивка и вдлъбнатинка на това до болка познато, но и вълнуващо променено тяло. Спряха се за малко на наедрелите зърна на излетите й гърди и пак продължиха надолу. А когато започнаха жадно да отпиват от извора насред прекрасния оазис, скътан между бедрата й, дълбоки конвулсии обхванаха нейното тяло.

Тя го изблъска по гръб и веднага намери на свой ред с устни средоточието на цялата му мъжественост. Набъбнал, твърд и устремен пенисът му потъна в устата й, изпълвайки и двамата с неподозирана сладост. Стотици пъти го бе правила тогава, преди толкова години и сега устните й наново преоткриваха това удоволствие, но вече далеч по-опитни и уверени.
-Прекрасна си, любов моя! – изстена превъзбудения мъж и нежно обгърна любимата глава с ръце, зарови пръсти в тежката, напоена с вълнуващ аромат, черна коса, подавайки желаното темпо.

Двамата обожаваха “69”-ката, просто защото това бе най-добрия начин да си доставят взаимно удоволствие. Тази поза беше “предверието”към Рая, към който се стремяха. След това Ани се завъртя над него, изравнявайки лицето си с неговото и точно когато дишането им се сля, телата им също го сториха. Кадифените й бедра обгърнаха яките му слабини, топлата й, влажна цепка го пропусна надълбоко в себе си и те отново се превърнаха в същите онези млади и буйни тийнейджъри, чиято страст помиташе всичко около тях.
-Обичам те, Ани!
-Обичам те, любими!

Потопени в екстаз, окрилени от любовта, която ги изпълваше до ядрото на последната клетчица, телата и душите им бяха постигнали дълго жадуваното сливане, и този път завинаги… !

По същото това време във физкултурния салон, съпругът на Анелия се бе запознал с Ивета – училищната курва. След краткия им, несъдържателен разговор, сексуалната ненаситница бе успяла да изтласка объркания от ненадейното изчезване на съпругата си мъж в най-отдалечения и тъмен ъгъл на салона – точно зад скамейките за зрители, където нямаше жива душа. Там тя много бързо, преди още да се е усетил, бе навряла език между сливиците му, след което със сръчност, на която би завидял всеки професионален фокусник, бе изкарала надървения му хуй от гащите.
-Моля те, аз съм женен мъж! – беше опитал да я възпре той, макар цялото му същество да желаеше точно обратното.
Но подобен довод въобще не можеше да трогне Ивета. Тя само се усмихна подигравателно, намигна палаво и се сниши под кръста на капитулиралия окончателно самец…