Теоремата на разбитото ми сърце

Бях 12 клас и трябваше да тръгвам на уроци по литература, математика, немски. Записах се на частни уроци по математика с една приятелка от моя клас... не може да се каже, че беше най-добрата ми приятелка, но все пак движех с нея в училище, пушехме заедно (преди да спра цигарите) и обсъждахме момчетата, даскалите...и даскалките, че и на директорката не прощавахме. Учителят по математика, неговата съпруга и две дечица на по 18 годинки бяха семейни приятели на моето семейство, често ни идваха на гости и аз вече бях оценила достойнствата на чичо Ваньо. Харесваше ми... имаше много широки и хубави рамене... незнайно защо аз доста се впечатлявам от раменете и бицепсите на един мъж, може би защото обичам да ме гушкат и докосват повече отколкото да ме лигавят. И така, един хубав есенен ден аз и Ели тръгнахме на уроци при него. Всъщност излъгах - денят беше есенен, но не беше хубав. Ръмеше, беше мрачно и духаше пронизващ вятър, но аз се радвах, че тръгвам на уроци при чичо Ваньо... тоест г-н Борисов и се бях поиздокарала - грим, прическа, прилепнали дрешки. Въобще - небивала суета за един урок, при това по математика (блях). Сега няма да ви занимавам с теоремите, аксиомите, функциите, зависимостите и неравенствата, с които се занимавахме по време на урока, но ще ви кажа, какво ме накара да хлътна съвсем - няколко думи и един жест. Когато г-н Борисов отвори входната врата, за да си тръгваме и аз тъкмо излизах, когато той нежно махна кичур коса от лицето ми, казвайки: " Ей, Миме, много си голичка, а навънка духа. Ще ти истине кръста и ще хванеш бяло течение" Двете с Ели се разхилихме докачливо и на връщане обсъждахме единствено г-н учителя, който освен готини рамене имаше и красиви очи, беше бая якичък и с доста хм...със закачливо чувство за хумор. Обсъждахме го по път за вкъщи, обсъждахме го и в училище, обсъждахме го по купоните... И аз започнах да виждам, как и Ели е хлътнала, а тя беше най-красивото момиче във випуска. Вярно, че и в мен бяха влюбени половината момчета,но то беше, защото аз дойдох в училището на Ели отскоро и бях нова ученичка - интересна и забавна и е нормално новото и интересното да привлича момчетата. Но другата половина от момчетата - бяха влюбени в блондето Ели... Месец след заветния първи урок моята 'приятелка" беше болна и трябваше да пропусне един урок, което ме направи най-щастливата частна ученичка по математика. Макар че в този урок, в който влагах доста надежди, нито една моя мечта не се сбъдна... Скоро осъзнах, че и г-н Борисов си падаше по Ели и то доста. На другия урок тя се оплака, че и е схванат врата и е настинала все още. Тогава той започна да я разтрива, обеснявайки ни свойствата на триъгълника. Тя беше седнала на стола и зад нея стоеше той и я масажираше. Ръцете му докосваха врата и, бавно, внимателно, нежно. Това я възбуждаше... виждах го, усещах го - Ели беше прехапала устни, притворила очи и едва пишеше от възбуда. Лявата и ръка се беше спуснала между бедрата, а аз се чудех накъде да гледам. Преструвах се, че триъгълникът е най-важното нещо в живота ми и от него зависи съдбата ми, а всъщност вътрешно се разкъсвах от гняв и ревност. Идеше ми да изкрещя, да изпочупя всичко. Отгоре на това когато урока свърши и аз си тръгнах, Ели остана, за да навакса това, което беше пропуснала докато беше болна. А как е продължил масажа - това научих по-късно. Бех бясна... меко казано! В безсилен гняв дори успях да си счипя половината нокти, на които толкова държах... разкъсах си учебника по математика и ревах цяла нощ...почти. На другия ден пред Ели успешно инсценирах мигрена - добра актриса съм, а осве това и бях почнала да се разболявам така че наистина изглеждах зле. Дори училищната лекарка ме освободи... Обмислях варианта да спра уроците при него, но нямах сили. Не можех да си представя съботата без урок по математика при него... Мина месец, минаха два, мина зиманата ваканция - всичко ми беше апатично... Вече не обръщах внимание на закачките м/у даскала и Ели, а отношенията ми с нея бяха охладнели... и двете лицемерничахме и се правехме на приателки една на друга. Всъщност се мразехме. В същото време интересът към мен в даскалото се засилваше - едно момче дори ми се обесни в любов на рождения си ден. Аз му разбих сърцето, разбира се... и още не мога си го простя - беше добра бройка - най-якото момче във випуска според мене. Та мисълта ми беше, че ми беше писнало и да ходя на училище... И всеки да ме занимава с глупости, домашни уроци. Но въпреки това се справях добре и в училище, и подготовката за изпитите вървеше добре. да апатията е странно нещо - правиш всичко със нежелание, но все пак го правиш и понякога го правиш добре. Вече бях разбрала, че Ели се е ебала с г-н Борисов и тя доста се гордееше с това. Да тя беше красива и опитна... аз си бях малко невзрачно пате в сравнение с нея... при това девствено. На един урок по математика... Ели не дойде... И тогава се случи. Беше точно преди изпитите. Колкото и да бях апатична към целия свят, все пак напрежението си оказваше своето въздействие. Бях почнала да пуша повече, да ми треперят ръцете, да блокирам в дадени моменти, да си забравям думите, имах сенки... въобще - като пред изпит. Урокът започна както обикновено - влязъх в стаята, дори не поглеждайки г-на, седнах извадих си тетрадката, наведох се в готовност за писане и решаване. Борисов ми даде примерни задачи и аз ги реших всичките и то доста бързо, преговорихме омразните ми задачи за движение - и тях ги знаех, за свойствата на триъгълника да не говорим. Урокът свърши, беше 4:30 следобяд, събрах си учебниците, помагалата и химикалките в раничката и тръгнах а излизам отново с наведена глава. Но г-н Борисов застана пред мен и аз едва не се блъснах в гърдите му. Той нежно вдигна с ръка лицето ми нагоре и двамата се гледахме дълго и продължително... отдавна не се бях вглеждала в тези очи. Когато усетих, че ще се разплача, го притиснах и прегърнах....в следващия момент се почувсвах като пълна глупачка - като малко дете, дето само се гушка. Поокопитих се и след няколко мига вече го целувах страстно, започнах да целувам врата му като някое малко вампирче. Вече знаех, че след няколко минути няма да съм девсвена, ще съм жена, но това никак не ме оплаши. мислех си, че в такъв момент ще се сдухам, но беше точно обратното, възбудата си каза думата и вместо да се сдухам започнах да му духам, да ближа. Той ме притисна до стената и започна и той да ме целува, да ме съблича. После коленичи пред мен, аз си разтворих краката и той започна да ближе... беше върховно. Изчака ме да се съвзема и отидохме на леглото и той съвсем леко и внимателно ми го навря. Почти не усетих болка. Бях достатъчно влажна. Усещах го върте в себе си, темпото се засилваше, исках да продължи така но усещах, че няма да издържа. Тогава той свърши, после правихме и орален секс отново, той се изпразни м/у гардите ми, близа ми путето, навря си пръста вътре, излиза ме цялата, смучеше ми пръстите, а когато аз го дерях по гърба се възбуждаше много. Не помня друго. След това лежахме на леглото. Бях сложила глава на гърдите му и се бяхме прегърнали. Нищо не си казахме, дори когато си тръгвах, не се усмелих да го погледна дори. Това трябваше да бъде предпоследния ни урок преди изпита, но аз на последния не отидох...