Синеочка

Очите й бяха невероятно сини, дори искрящо сини и красиви. Не можех да ги опиша, понякога си мислех даже, че бяха огледала на небесата, вратите към раят. Очите й бяха невероятно чисти и искрени. Понякога опияняващи, а понякога заблуждаващи, но винаги блестящи и трогващи. На фона на ярко сините й очи, косите и кожата й изглеждаха страшно тъмни. Комбинацията сини очи + мургава кожа винаги ме е възбуждала. Но този път привличането беше неописуемо. Винаги съм бил прям с хората, не можех да не бъда и сега. Бях в залата, слушайки лекция по литературознание, а очите ми виждаха само нейните. Седеше на два чина пред мен и когато се появи преподавателката дългите й бухнали коси се разпиляха по кафяво-черната й блузка, имаше прекрасно изваяни ръце, гърдите й средно големи, стегнати и наперени. Кръстчето й, за разлика от другите дами наоколо, беше тънко и много женствено. Отзад изглеждаше като цигулка. Дупето й не беше много голямо, но в кадифената пола изглеждаше страшно сочно и апетитно. Полата й беше дълга и стигаше до земята, но имаше голяма секси цепка, която разкриваше голяма част от стегнатите й бедра. Красота. Разкош. Тя се обърна към мен и с нацупена муцунка ми се усмихна, разтягайки устни и разкривайки стиснатите си малки зъбки. Надменната й същност ме възбуждаше. Продължих да я наблюдавам, нямах вече сили да се боря с тези заливащи ме емоции. О, емоции ли казах? Страсти, по-точно дивото ме зовеше… и то до толкова, че бях готов да я изнасиля…
“Усмихвай се”- опитах се да си заповядам аз, но не можех. Сърцето ми се късаше, а отдолу бушуваше буря. Бях невероятно надървен.
“Насили се… хайде! Трудно е, но трябва!”- помислих си аз.
- Теодора! О, колко се радвам да те видя! Ето го и въведението в един нов свят. Обектът ми на желание вече си имаше име. Сега какво ми оставаше, да ми го поднесат на тепсия. Погледнах озъбено към назовалият я и видях познат преподавател. Теодора изправи страстното си тяло и се насочи към вратата. Излезе навън и затвори. Чувах ги как си шушукат отвън и реших да отида до тоалетната.
- Зови ме, зови ме пак! Ох, мили!- въздишаше тя тежко, докато мъжът я мляскаше бясно, подпрял я на вратата на тоалетната.
- Искам пак да го кажеш! Ох, колко сексапилно звучи само… Теодора…
- Моята Теодора!- поправи я той. И продължи да я мляска. За миг спряха и после чух шума на свалянето на цип. Тя му пошушна нещо, а после се наведе пред него и чух друг вид мляскане. Стоях си в своята тоалетна и подслушвах. Бях събул панталона си и в ръка държах със страшна сила възмъжалият си инструмент, напомпан с кръв до пръсване.
- Ох, моята Теодора! Моята…- продължаваше той, докато мечтата ми за жена поемаше безскрупулно члена. Чувствах се безсилен да се боря със страстта си и опитвайки се да бъда максимално тих, изхвърлих първата си порция сперма… Теодора продължаваше да мляска атрибута му, а после я чух как се изправи. - Обърни се!- изръмжа той. Последното ми прозвуча като заповед, не знаех къде съм попаднал- в средата на сексуален акт или в някаква садо- мазо игричка. Тя се обърна, а полата й шумолеше много сладко. Мъжът запретна полата й нагоре и се захили лакомо. Усетих флуидите , пърхащи из въздуха. Теодора дишаше тежко и не можеше да се насити на момента. От раз мъжът я наведе и я прониза до край.
- Ох… ох… боли! Бъди внимателен!- изпъшка Теодора, докато доцентът ореше изпръхналата й нивичка. Той захвана здраво топлото й мургаво дупе и я заплющя яко на задна сякаш чукаше някоя пропаднала курва. Момичето се разплака и завика. Почувствах се задължен да възпра това говедо, което я унижаваше по най-долен начин. С ритник отворих вратата на тоалетната, по скоро за да ги стресна, а после бързо ударих с юмрук вратата на тоалетната в която бяха те.
- Задник! Разкарай се от тук!- извика онзи вътре.
- Защо ти не излезеш бе, бройкаджия такъв! Последното раздразни мъжа и той се отдели от Теодора и си вдигна панталона. Видях го как отваря вратата и после излезе от тоалетната, като преди да затръшне вратата извика през рамо:
- Искаш курва? Поемай си я!
- Защо го направи? За да ме унижиш ли?
- Харесвам те! Не мога да стоя безучастно, когато някой ти причинява болка…
Думите ми не прозвучаха много убедително, но тя ми повярва. Не ми пусна веднага, а и не исках. В онзи момент в който я видях да излиза от тоалетната разбрах, че страстта ми е нещо много повече от възбуда. Дори и тогава тя ми се стори прекрасна! Макар да беше разрошена, с размазано по устните червило, блуза й вдигната над пъпа с една разголена гърда и пола запретната на кръста, а отдолу се виждаше черният мъх покриващ венериният й хълм и леко показващите се меки устнични… Ох, щях да се побъркам, но устоях на желанието да я награбя. Успях да й се усмихна, с огромно усилие на волята, и я оставих да се пооправи малко и излязохме заедно от тоалетната…