Менструални маниаци - първа част

В краткия си живот досега съм вършила много откачени и недостойни неща, за голяма част от които искрено се разкайвам. Сега ще ви разкажа за една подобна случка, за да добиете представа докъде може да стигне човек, едно 18 годишно момиче, за да си набави пари за ежедневната доза хероин…
Навън беше лято, късен и душен следобед. Въздухът засядаше в дробовете като течна лава и всички бързаха да се изпокрият по сенчестите дупки. На мен обаче ми беше адски гот, щото токущо си бях направила шприца. Само едно незначителна, физиологична подробност малко ме тормозеше – след цели три месеца отново ми беше дошъл мензиса. Така е при нас друсалките, идва ни я на два, я на пет месеца веднъж. Тъй че реших да се отбия до най-близката аптека, която за мой късмет се оказа точно до входа, в който се бях “омагьосала”. Докато приближавах стълбите отпред, вниманието ми привлече една доста странна на вид, млада жена, която небрежно се бе облегнала на парапета. Въпреки непоносимата жега, пънкарката носеше кожени ботуши, къси кожени панталонки по дупето и рокерско яке, под което беше по оскъден латексов сутиен, напращял до скъсване от яките й бомби. Но не облеклото привлече най-силно вниманието ми. Тая сладурана можеше да мине за жива, ходеща реклама на някое арт-студио за пиърсинг и татуировки – особено първото. Не бях виждала човек с толкова много дупки и обеци навсякъде по тялото. Цял наниз малки сребърни халкички беше увиснал от едната й вежда, а другата бе “захапана” от сребърна мини-челюст на акула. Нослето й бе прободено от двуостро, пигмейско копие, а ушите й буквално приличаха на игленик. То не бяха халки и халкички, топчета и топченца и т.н., и т.н... Над горната устна имаше “изкуствена бенка”от някакъв черен, полускъпоценен камък, а на брадичката, вместо трапчинка, се мъдреше голямо златно топче. Под тънкия латекс пък ясно прозираха малките, дебели халки на зърната на цомбите й, а в пъпа си бе завряла голям, отровнозелен нефрит. Татуировките й също бяха доста впечатляващи, особено една от тях: огнедишащ дракон, чието мощно туловище се бе увило около врата й, а красивите оранжево-червени пламъци “прогаряха” част от едната й буза, стигайки чак до ухото. Гледката беше толкова въздействаща, че едва не се пребих по стълбите, както я бях зяпнала. Влязох в аптеката и докато поръчвах пакет тампони, “Жената-дракон” също влезе. Залепи се толкова плътно зад мен, че усетих аромата й на пот и обикновен сапун, както и горещия й дъх върху тила си. Цялата настръхнах! И не от страх...
Взех смутено тампоните и тръгнах към изхода, а тя отново ме последва, без да купи нищо. Взе да става интересно, рекох си наум. Вървях нарочно бавно и още не бях изминала и десетина метра, когато странната непозната ме заговори.
-Хей, чакай малко, сладурче – рече тя с плътен и завладяващ глас. –Искам да те питам нещо.
-Ами питай – спрях и се обърнах с лице към нея, джвачкайки престорено невъзмутимо дъвката си.
-О.к., ще карам направо, малката: искаш ли да изкараш една добра сумичка, която би могла да си спечелиш само за няколко часа?! Ще ти стигне за няколко конски дози… !
-Ей, кой ти каза, че съм наркоманка, я не ме обиждай! – сопнах се аз и инстинктивно посегнах да прикрия дупките по ръцете си...
Беше глупаво от моя страна да отричам…
-О.к., щом като не те интересува – рече пиърсинг маничката и понечи да ме загърби.
-Не, чакай… стой. ОК, обясни ми.
Жената-дракон ме покани да седнем в едно кафе наблизо и ми разказа за какво става въпрос. Както и очаквах, услугата, която ми поиска, беше доста откачена. Тя и няколко нейни прителчета имали нещо като садо-мазо клуб, наречен “Оществото на белите маори”, които много обичали да експериментират в секса. Видяла ме да излизам от оня вход “омагьосана”, а после и да си купувам тампони и си рекла, че точно аз съм човека, който им трябва.
-Значи ти е ясно, че съм в мензис?!
-О, да, точно това му е най-готиното, точно такова момиче търсим – потвърди убедено откачалката. –Разбираш ли… как да се изразя… Нашият любим цвят е червеното. Моите момчета си умират да чукат кървящи путки – е още по-точно казано!
Е, да, откачено беше, но и друг път ме бяха чукали в мензис, така че не виждах нищо кой знае колко смущаващо. А пък и отчаяно ми трябваха пари. И жената-дракон го знаеше…
-Колко?! – попитах без заобикалки.
Чукнахме си среща още същата вечер. Жената-дракон ми бе дала скромна предплата, колкото за още една яка доза и когато отново се срещнахме, вече не ми пукаше от нищо. Бях извъртяла безброй свирки на разни долни дилъри и се бях връткала с всекакви шибани боклуци, тъй че и това щях да го преживея. Взехме такси и след петнайсетина минути – може да са били и повече, щото заспах по пътя – спряхме пред стара кооперация някъде в… София. Влязохме във входа, но вместо да тръгнем нагоре по стълбите, слязохме в мазата…
Вътре нямаше лампи и смърдеше на мухъл. Жената-дракон щракна със запалката си и ме поведе... След малко отвори някаква масивна метална врата и ми направи място да вляза. Вътре ни очакваха нейните приятелчета – бяха трима. Помещението се оказа по-голямо отколкото очаквах, но само защото нямаше много мебели. В средата видях очукана дървена маса-легло, с тезгях отдолу и това бе почти всичко. Върху това странно съоръжение се виждаха кожени каиши за краката и ръцете, както и за корема и шията. За главата имаше издълбано в полуокръжност трупче. Забелязах и смущаващи, кървави петна по повърхността й и ако не бях толкова друсана, със сигурност щях веднага да си плюя на петите…
Приятелчетата на Жената-дракон се оказаха също толкова впечатляващи като визия, колкото бе и тя самата. За татуировките и пиърсинга сигурно вече сами се досещате. Пъпа на единия беше направо пропободен от огромен сребърен колец, а пък от зърната на втория висяха вериги с малки, месингови тежести. И двамата бяха полуголи и носеха странни кожени маски на главите. Едната си имаше едър цип на устата, в тон с този на кожените му “боксерки”. Най-страховито обаче изглеждаше третият. Той нямаше маска, но не му беше и нужна, защото лицето му бе буквално обезобразено от най-екстремния вид пиърсинг – трайбъл. Безброй прорези в кожата, както и подкожни вграждания на малки чужди тела, образуваха ужасяваща плетеница от линии и концентрични окръжности по него. А когато ми се усмихна и ми показа езика си, изтръпнах. Предните му зъби бяха изпилени и заострени като зъбите на акула, а езика му беше изрязан посредата и приличаше на змийски. Освен това, за разлика от другите двама, беше чисто гол и можех да видя, че има татуировки и вграждания дори по кура. Целия беше набразден като автомобилна гума и представляваше внушителна и… доста възбуждаща гледка!
-Запознай се с моите момчета, Сиси: това са Били и Сашо, а оня със змийския език е Крис! – представи ми изродите жената-дракон.
-Здравей, мръвчице! – зловещо се ухили Крис и отново ми показа зъбките си и езика.
–Голям сладур е. – Рекох аз и също му показах езика си. Може пък това да беше някакъв таен, “маорски” поздрав…
-Би ли имала нещо против сега да облечеш това? – без предисловия тикна в ръцете ми някакво курвенско мрежесто трико “любезната ми домакиня”, което вървеше в комплект с кожен нашийник.
-Що не, щом като си плащате… !