Мараия Кери

Марая беше решила това лято да остави всичко и да замине на една жадувана почивка в Европа. Не искаше да взема никой със себе си, дори и бодигардовете си. Искаше да си почине от всичко. Взе си билет за Париж и отиде на летището във Вашингтон съвсем сама, едвам носеща двата огромни куфара. След като се качи на борда на самолета стюардесата я настани в кабината й в първа класа. Стюардесата представи и спътниците й, които се оказаха симпатичен млад господин на име Пиер Буше, французин и две разглезени хлапета, момиче и момче, имената на които Марая така и не запомни. След излитането на самолета пилотът съобщи информация за полета, пожела приятно пътуване и осветление в кабината се изключи, като остана да свети само една червена лампа. Марая придърпа завивката си и реши, че трябва да поспи малко, за да може да преодолее по лесно разликата във времето. Няколко мига след като затвори очи, тя се понесе и сладките си сънища. Събуди се от странното чувство за близост до някой. Определено не беше само чувство. Нейният съсед Пиер се беше надвесил над нея и се опитваше на надзърне през изрязаното деколте на блузата й. Когато той видя, че Марая е будна замръзна на място. Марая просто не знаеше какво да каже. Тя много добре знаеше какво предизвиква тялото й в мъжкия мозък, затова само се усмихна, притваряйки очи. Пиер се колеба само още миг и се наведе над нея, целувайки я. Марая Кери се изправи и вдигна ръце за да му подскаже, че трябва да й свали блузата. Наслади се на смущаващото въздействие на гърдите си, изскочили изпод червеното трико, в сумрака те изглеждаха по-заоблени и обемни. За да не накарнява удоволствието му да я съблече, тя не му помогна да намери ципа на тясната й полата, но повдигна таза си за да може той да я издърпа без усилия. Дейните ръце на мъжа я освободиха за секунди от тънките й бикини. След като откачиха и жартиерите, Марая сама нави чорапите си и ги изпрати на земята при полата и блузата. Едва когато беше напълно съблечена, Пиер я притисна към себе си и започна да я гали от косите до глезените без да пропуска нищо. Желанието й да прави любов сега беше толкова силно, че стомахът и гърлото й се свиха: струваше й се че не може да диша. Пиер я хвана здраво в прегръдките си, поставил ръка между краката й, разтворил малката треперища цепка в която бе потънал единия му пръст. Същеврененно целуваше Марая ненаситно, кото лижеше езика й и гълташе слюнката й. Тя стенеше слабо без да знае точно защо. Дали заради пръста който проникваше така дълбоко в утробата й, или пък заради устата която пиеше от нейната и поглъщаше всеки неин стон. Марая простена така силно, че Пиер най накрая се смили над нея и извади огромния си член, който се опря в корема й. Марая Кери сладостно се притисна към него. Те останаха така един дълъг миг без да помръднат, след това Пиер внезапно я вдигна на ръце и я прехвърли през себе си, така че тя се озова излегната на кушетката, само на метър от двете деца. До този миг тя беше забравила за тяхното съществуване. Изведнъж си даде сметка че те не спяха, а я гледаха. При мисълта че ще бъде обладана пред техните погледи на Марая Кери и се зави свят. Тя желаеше това да стане колкото меже по скоро и те да видят всичко. Полегнала на дясната си страна, със свити бедра и колена, Марая предложи задните си части. Пиер я държеше за ханша изотзад. Той мушна крак между нейните и влезе в нея с неудържим тласък, улеснен от влажната й плът. Едва като достигна най-дълбоката точка на влагалището й се спря там за да си поеме дъх от удоволствие, започна да движи члена си напред-назад на големи последователни тласъци. Марая Кери дишаше все по-тежко - по-влажна и по-гореща при всяко проникване на члена. Сякаш се хранеше от нея членът нарастваше на размер, а движенията му ставаха по-силни и пламенни. Пиер изобщо не се уморяваше да пробожда тялото й. В един момент на Марая и си прииска да разбере от колко време вече той е в нея, но нямаше никакав ориентир. Тя се въздържаше да се отдаде на оргазъма, но това не я изморяваше, понеже се беше научила от дете да удължава удоволствието на очакването. Тя ценеше по-високо от крайния спазъм, нарастващата чувствителност, крайната напрегнатост на съществото, която чудесно умееше да си доставя сама. Пръстите и галеха часове наред малкото й клиторче, отказвайки да се подчинят на молбата на собствената й плът, докато най сетне поривът на чувствеността й така я завладяваше, на страшни пристъпи като конвулсиите на смъртта, от които Марая се възраждаше на часа, по жизнена и ведра. Тя наблюдаваше децата. Лицата им бяха пребледнели. Марая се опита да си представи какво става в малките им главички. Но се чувстваше прекалено щастлива за да мисли сега за това. Когато от ускорените движения, от по рязкото впиване на ръцете, сграбчили задните й части, както и от внезапното уголемяване и пулсиране на члена, който я пробождаше Марая разбра, че партньорът й ще еякулира, тя самата се отдаде на страстта. Шибащите пръски на спермата я доведоха до връхната точка на удоволдтвието. През цялото време докато се изпрадваше, членът оставаше дълбоко на дъното на влагалището, прилипнал до шийката на матката. И дори посред своя оргазъм Марая Кери запазваше достатъчно фантазия за да си представи с наслаждение, един отвор бълващ кремообразна течност, която хоризонталната цепка на матката и поглъща като ненаситна уста. Партньорът й завърши оргазъма си и Марая се успокои на свой ред, обзета от щастие за което допринасяше и най-дребното нещо: допирът на завивкта, отдръпващия се мъж, комфортът... Тя се отдаде на обземащия я на талази сън...