Любовно пътуване – 1

Точно бях завършил първият семестър в университета. Бях останал няколко дена в къщи, когато майка ми влезе в моята стая. Тогава не знаех, че думите й ще окажат такова огромно влияние върху живота ми. Всичко това стана преди логичното подреждане на събитията, които щяха да последват.
Карин беше най-добрата приятелка на майка ми, която току що бе спечелила пътуване с кораб при една от регионалните телевизионни станции и изяви желание да бъде придружена от мен. Мъжът й, Себастиан, трябваше да остане в къщи със счупен крак. Така моята майка беше попитана от Карин, дали бих заел мястото на мъжа й, по време на това пътуване.
Ние щяхме да прекараме една седмица на кораб с всевъзможен лукс и при това съвсем безплатно. Не трябваше да се замислям прекалено дълго върху това. Тогава звънна Карин. По време на нашият телефонен разговор тя беше благодарна и въодушевена, че ще я придружа по време на пътуването.
Корабът щеше да напусне пристанището Рощок след 3 дена. Един ден преди това тя трябваше да дойде при мен и да ме вземе. Карин беше наела стая в хотел, където щеше да прекара нощта. Не искаше да закъснява за пътуването. Толкова бях въодушевен, че следващите няколко нощи не можех да заспя. Представях си се на кораба, обграден от красиви жени и богати хора, при това всичко щеше да бъде безплатно.
След тези дни на очакване, дойде най-накрая и неделята. Очаквах с нетърпение да се появи Карин в коридора. Багажът ми беше приготвен отдавна още същият ден, в който тя ми се обади. Поглеждах към часовника и нервно започнах да въртя един молив между пръстите си. Това действие правех обикновено , когато бях нервен.
Майка ми се опита да ме успокои, като ми каза, че очаква Карин да се появи след няколко минути. Обзалагах се, че тя би била по-нервна от мене, ако беше на моето място. Баща ми се появи и набързо ми пожела успешно пътуване, след което се скри в гаража, за да работи по един от проектите си. Въпреки че обикновено той не довършваше никой от тях, все пак беше добър баща и дори ми даде триста евро за пътуването.
Най-накрая звънецът на входната врата звънна, аз скочих и побягнах натам. След като отворих, се отзовах пред дама в средата на тридесетте, с къса черна коса и слънчеви очила. Тя ми се усмихваше, а аз бях вече по-спокоен. Карин беше висока, почти колкото мен. След като си свали очилата, тя ме погледна със светлосините си очи, изпълнени с енергия. Цялото й тяло пращеше от свежест, всъщност според разказите на майка ми Карин беше точно такава, можеше да превърне и най-скучния и трагичен ден в нещо весело. Всеки би се чувствал по-радостен и весел в компанията на Карин…
Ние седнахме в кухнята и започнахме да се забавляваме, говорейки за предстоящото пътуване, както и за това как се чувства мъжът й. Тя сподели, че той би се чувствал по-добре за известно време сам в къщи, без да взема участие във всичките трудоемки начинания. Подсмихвайки се, аз се бях втренчил в тялото на Карин, толкова добре изваяно от аеробиката, която тя редовно практикуваше. Майка ми споделяше при всеки удобен случай, как би искала да има такова тяло, разбира се ако беше десет години по-млада, то това би й помогнало да го постигне. След около час разговори Карин каза на майка ми, че е вече време да ме вземе с нея, преди да съм експлодирал, след което се засмя гръмко. Нейните блестящо-бели зъби ми спряха дъхът, след като ги бях забелязал зад плътните и червени устни. Тя беше облечена в бяла блуза и сини дънки със странен оттенък, като че ли бяха изцапани с листа от земята. Ръкавите на блузата й бяха навити до лактите, като под тях се подаваха изкусително нежните ръце на прекрасната жена, с която щях да пътувам.
Бях толкова зашеметен от нейното присъствие, че докато пътувахме в колата, не можех да кажа и дума. Страхувах се да не кажа нещо, което щеше да бъде разбрано погрешно, затова избрах мълчанието като тактика, докато седях до нея. Веднага след като излязохме на магистралата, Карин започна да ме разпитва как са нещата с университета и дали ми харесва въобще да уча. Отговарях й подобаващо, като се опитвах да се изплъзна от нейните въпроси. Не след дълго тя ме попита дали се чувствам нервен.
-Да , малко - отговорих й аз, след което тя се разсмя, както само тя можеше.
След нейната реакция последва смях и от моя страна, така че ситуацията се смекчи. Всичко се подреждаше добре.
-Виждаш ли, вече и ти се смееш – каза Карин. -Ще се опитам да направя така, че да прекараш най-хубавите дни, които си имал досега.
Аз я гледах и виждах в нейните очи поглед, какъвто досега не бях срещал. Очите й бяха изпълнени с енергия и приятелство, точно това, от което се нуждаех в момента аз. През останалото време, докато пътувахме, си разказвахме вицове и истории.
Късно през нощта пристигнахме на паркинга на хотела и се отправихме към рецепцията. Мъжът зад рецепцията погледна Карин доста похотливо. Едва сега осъзнах каква жена беше тя, веднага щом видях как той я изпиваше с блеснал поглед. Мислех си колко сексапил криеше нейното тяло, въпреки че тя беше в средата на тридесетте си години. Тялото й беше в отлична форма от тренировките по аеробика, а духът й преливаше от свежест и радост. За пръв път във фоайето на хотела си представих това тяло голо. Задавах си въпроса дали катеричката и е подстригана или дори гладко избръсната. Веднага вниманието ми се насочи към гърдите й, докато се обръщаше, след като взе ключовете. Вероятно големината на сутиена й беше мярка “Ц”, определих професионално аз. Гърдите й изглеждаха толкова твърди и щръкнали.
Изведнъж Карин се обърна към мене и ме попита рязко:
-Хей, ще ти дам едно евро, ако ми кажеш за какво мислиш в този момент.
-Наистина за нищо - отвърнах смутено.
Карин се разсмя бурно и ние се упътихме към асансьора.
Стоях засрамен и се питах как може да мисля такива неморални и похотливи неща за най-добрата приятелка на майка ми. Бях почти на крачка от мисълта да й се извиня, докато се возехме, но не го направих. Веднага щом влязохме в стаята тя се отпусна върху едно от леглата, изглеждаше доволна. Явно Карин имаше очаквания, свързани с това пътуване. Аз избрах другото легло и веднага щом легнах, усетих мекотата на завивките.
-Хей, занеш ли какво имам предвид? - каза Карин.
-Не, кажи ми! - погледнах я аз, клатейки недоумяващо глава.
-Мисля да отида да си взема един душ, след което може и да слезем да хапнем нещо… евентуално – усмихна се накрая загадъчно тя.
(Следва продължение… )