Истории от живота ми

Годините си вървят и вече почва да ме мързи за какво ли не. Иска ми се да се поогледам, ако мога да споделя нещо. Сигурно защото вече почти нищо не може да ме изненада . И затова реших в един блиц стил да поразкажа за нещата, които ми се случиха в т.нар. "тънка" част. Имената са сменени. Но само това. Ще почна от средата.
Консултирах тоя оня и заживях в приличен квартал. Няколко етажа над мен имаше момиче с дете. Поразговорихме се и не след дълго по някакъв повод се видяхме в канцеларията ми. Поприказвахме по нейния проблем и се разбра, че той не може да се реши. Обаче като я гледам такава замислена, си казвам защо да не я поуспокоя. Придърпах я на дивана да си поговорим по отблизо. Лекичко я прегърнах и тая започна да се дърпа. Започнахме увещания. В един момент без много раазправии я притиснах и бръкнах под полото и.Пак дърпане. Обаче от такова положение спира ли се? Почнах все по агресивно и я затиснах здраво под себе си. Разкопчах я навсякъде, стана боричкане и след малко нямаше къде да ходи - разтвори уморено крака. Сега обаче си викам - защо да не духне първо. Не ще обаче. Така иначе -не ще. Демокрация сме и я опънах, както си беше полу облечена, полу легнала, бързичко. След това я прикарах няколко пъти по същия начин в апартамента ми. А тя все се ядосваше, че не и обръщам друго внимание. Обаче още от тогава бях чувал за важен принцип "Без излишни запознанства". Това е. Простотия, но част от живота.