Изкуството да обичаш - трета част

Прегътната от морските вълни, унесена от насладата, която чувстваше голото и тяло, Наташа не забеляза, че плажът всъщност е само привидно пуст. В недалеко отстоящата кабинка на спасителя се бе гушил още един гост на морето – Спас. Грозен, беден, никому неизвестен и никому ненужен, съществуващ в общество, където човешката личност се реализира по законите на търсенето и предлагането той бе обречен на вечна самота. Достатъчно интелигентен съзнаваше, че само красивите, богатите и известните имат разменна стойност и са търсени при съществуващите на пазара условия в днешното комерсиално общество, където съвременният човек е превърнат в стока. Искаше да обича и да бъде обичан, но беше обречен на самота. Самотата му пораждаше срам, чувство за вина и страх. За да се скрие от тази ужасна реалност той пристигаше всяка вечер на плажа, когато слънцето залязваше, а летовниците отдавна са по ресторантите и кафенетата. Слабото му и отпуснато тяло бе свито на кълбо, колената прибрани към гърдите, а ръцете обхванали глезените. С апатичен поглед наблюдаваше морската шир. Мъката му се разливаше по повърхността и и достигаше до хоризонта. Тъпа и постоянна болка стягаше гърдите му, трудно преглъщаше. Поточета от едри сълзи изпълваха очите му и се стичаха по невзрачното лице като тежко падаха върху пясъка, който попиваше мъката му. Той очакваше от морето да получи това, което не можеха да му дадат хората! Постоянството му бе възнаградено. Блуждаещият поглед изведнъж оживя, а очите му се разтвориха широко. Недалеко от кабинката той съзря пируетите на голото тяло на Наташа. Любуваше се на гледката и мислено плуваше заедно с нея. Виртуалното чувство бе толкова силно, че усещаше докосванията на тялото и. Всяко едно виртуално докосване вливаше особена свежест в тялото му. От отпуснато и безформено то придобиваше тонус и форма. Топли вълни преминаваха и достигаха до всяко кътче на плътта. Сякаш не очите, а пенисът му наблюдаваше изяществото на тази голота. С всеки следващ миг той се пробуждаше, наедряваше и напираше да излезе навън от боксерките. Спас посегна към крачола и освободи плътта от притискащата го тъкан. Твърд, изпънат като копие, с набъбнали по повърхността вени, с вирната във въадуха и пулсираща глава, изпънат в цялата си дължина в контраст с останалите части на тялото пенисът изглеждаше особено очарователен и съблазняващ. С треперещи пръсти Спас докосна главичката на пениса си. Обхвана я нежно и започна да я масажира леко. Плътта се втвърдяваше все повече и повече. Напрежение и топлина обхващаха слабините му, пулсът му се ускоряваше, дишаше шумно. Без да откъсва поглед от голотата и сексапила на Наташа с всеки следващ миг той се отдаваше все по-пълно и по-пълно на това удоволствие. Инстиктивно пръстите му зграбчиха по-силно втвърдената плът като бързо и безпирно усилха масажа върху главичката. Конвулсите на оргазъм преминаваха преа цялото тяло. Дълги и безпирни струи сперма се изтрелваха във въздуха и падаха в морето. Морските вълни ги поемаха и понасяха навътре, сякаш за да ги отнесат като подарък при тази, за която бяха предназначени. Внезапна интимност изпълни душата му. Той почувства безумна обич към тази гола русалка независимо от факта, че Наташа не знаеше за неговото съществуване. Силата на безумното влюбване съответства на степента на собствената самота. Колкото човек е по-самотен, толкова по- силно обича! Спас обичаше и тази обич го караше да забрави за миг самотата си и свързаните с нея чувства на срам, вина и страх. От срах да не почувства отново самотата си, той се зарече неотлъчно да следва тази морска богиня със сексапилно тяло.