Един час не стига

- Ето така, да наглася обектива… готово.
– След като внимателно намести обектива на малката дигитална видеокаера поставена на триножник в центъра на хола младата жена се отдалечи от нея и седна на дивана до изключително измършавял мъж в бял потник и боксерки с неопределен цвят.
- Здравейте, приятели – усмихна се приветливо чаровната блондинка, но усмивката й само още повече подчерта мъката запечатана дълбоко в чертите на лицето й.
–Ето ни и нас: аз съм Рени, а това е моят любим съпруг Виктор. Той е истински герой. Преди две години се разбра, че Виктор има рак на белите дробове. Оттогава двамата заедно се борим с коварната болест и въпреки че тя вече взе много от него, не губим надежда и не се предаваме…
- За момент Рени спря, за да си поеме дъх и продължи. –Сега ще ви покажа негова снимка отпреди три - четири години за да видите какво готино парче беше… И още си, миличък! След последните думи тя се обърна към измъченото същество до себе си и го целуна нежно по устните. Мъжът почти не реагира, а опита му да отвърне на усмивката й се превърна в гротескна гримаса на мумия. Жената се разрови нещо на масичката отпред и след миг доближи до обектива на камерата една снимка. На нея се виждаше невероятно красив, млад мъж, с дълга руса коса и тяло на манекен. Разликата между мъжа на снимката и този който в момента седеше на дивана беше потресаваща. От дългата руса коса бяха останали само две - три туфи от редки сламени стръкове по почти напълно оплешивялото вече теме. Красивото някога лице сега приличаше на пуст череп, с две големи черни дупки на мястото на живите, интелигентни очи, които се усмихваха с целия живот от снимката. Атлетичното тяло пък се бе превърнало в полупрозрачна, тънка обвивка с нереално сини вени – кожа върху скелет.
- Така изглеждаше моят любим преди болестта да започне да го изяжда… Миличък, как си? – попита загрижено блондинката, защото в този момент мъжът до нея се закашля.
- Добре – едва - едва промълви мумията, дишайки тежко.
- Боли ли те?
- Да… Рени остави снимката и го прегърна, приютявайки за миг измъченото му лице между хубавите си, налети гърди… Когато дишането му се поуспокои, продължи:
- Това може би е последният ни шанс. Обръщаме се към всички медицински организации и здравни интституции, от които зависи решението на този проблем, или по - скоро на тази морална дилема… Става дума за едно лекарство, което би могло да помогне на много неизлечимо болни хора като Виктор: болни от рак, СПИН и т. н. , а също и на много душевноболни… Най - интересното е, че до 1980 година това лекарство наистина е било използвано за лечение на такива пациенти и лекарите, невролозите, психиатрите са можели спокойно да го изписват при нужда, като в много случаи употребата му е давало отлични резултати. През същата година обаче то влиза в списъка на забранените наркотични вещества на правителството на САЩ, а впоследствие е забранено за лечение и по целия свят. Това лекарство е: MDMA – в наши дни по - известно като “дрогата на любовта”, или “Есктази”… ! Ние, естествено сме против употребата му от здрави, млади хора, но в случаи като този с Виктор, ако може да помогне, защо не… ?! Блондинката направи кратка пауза, а когато отново събра сили, продължи:
- Сега ще станете свидетели на един екперимент. Честно казано аз не зная дали той ще е успешен или не, но искаме да опитаме. Снабдихме се - няма да кажа откъде, разбира се - с няколко таблетки “Екстази” и Виктор сега ще вземе две от тях. С камерата ще заснемем какво ще стане, ще има ли промяна в състоянието му, в настроението му…
- Младата жена се замисли. –Напоследък вкъщи е истински ад. Непрекъснато се караме…
- След това сълзите просто рукнаха по страните й, неспособна да ги спре. Все пак успя бързо да се окопити, избърса ги с ръкава на домашния си халат и отново се съсредоточи върху обектива на камерата.
- Ето това са хапчетата – тя посочи двете релефни розови хапчета поставени върху книжна салфетка на масата. После се протегна и ги взе в шепата си. Отново ги показа на камерата, а след това ги поднесе към изсушените устни на съпруга си. Със сетни усилия той успя да ги поме върху езика си, я тя побърза да му даде да пие вода от чашата.
–Хайде, миличък, точно така, глътни ги… добро момче. Действието на хапчетата започна да се усеща след двайсетина минути. Промяната в израза на лицето на мъжа беше ясно забележима. От мъртвешки бяло, то поруменя, сякаш токущо беше завъртял няколко обиколки в парка. Тежкото дишане, или по - точно хриптене, вече не се чуваше. В двете тъмни дупки, които представляваха очите му, отново се появи жив блясък. Рени, която през цялото време внимателно го бе наблюдавала, също забеляза промяната.
- Сега как си, миличък? – попита го тя с нескрита надежда в гласа.
- Вече не ме боли… ! Болката изчезна, скъпа! – Мъжът явно беше силно развълнуван.
- Опиши какво чувстваш за хората, които ще гледат тази касета… Междудругото – Рени се обърна към камерата – Виктор трудно успява напоследък да изговори наведнъж повече от две - три изречения без да се измори… Хайде, кажи, миличък.
- Ами много е странно – започна болният, а измършавялото му тяло изведнъж придоби плътност – имам чувството, че във вените ми отново тече кръв! Страхотно е, скъпа! Сякаш отново съм предишния човек, както преди болестта… След тези думи Рени се взря в камерата, а очите й отново бързо започнаха да се пълнят със сълзи, но този път от радост.
- Знаех си аз… ох, прощавайте, но съм страшно развълнувана. Когато разбрах за това лечение от един сайт в Интернет бях доста скептично настроена, но после се свързах с други болни, които са го опитвали и те възвърнаха надеждата ми. Виктор няма да се излекува, но поне има шанс да изживее последните си дни пълноценно и с достойнство…
- Рени спря, защото от известно време съпругът й настойчиво я дърпаше за ръкава на халата. –Какво има, миличък?
- Ами не знам как да ти го кажа – усмихна й се малко смутено той. – Окей, ще карам направо: скъпа, надървен съм!
- Какво?! Как?! Имаш предвид…
- Да, точно това имам предвид, одървил съм се като звяр! Младата жена се обърна към него, погледна лицето му, после сведе поглед в скута му и пак го погледна в очите.
- Не може да бъде! – сега пък гледаше в камерата. –С мъжа ми не сме правили секс, не сме се чукали от година и половина…
- Хайде, пипни - пипни…
- Като малко дете Виктор не можеше да скрие вълнението си. Той протегна измършявалата си ръка и взе тази на съпругата си в нея. След това бавно я положи в скута си.
- УООУ! – възкликна блондинката и изведнъж ушичките й пламнаха. –това се казва ерекция… ! Ще ме извините, приятели, но сами разбирате, година и половина си е доста време без секс… Ръчичката на Рени се раздвижи в скута, разтривайки през боксерките набъбналия пенис.
- Скъпи, искаш ли да спрем камерата, или да я оставим да записва?
- Нека записва – усмихна й се окуражително Виктор, но този път това не беше “усмивката на мумията”, а максимално се доближаваше до усмивката на красивия млад блондин от снимката. –Така ще разсеем всички съмнения относно действието на това лекарство… Пък и ще ти остане прекрасен спомен от мен.
- Много повече ще ми остане от теб, глупчо… Но си прав, това ще е страхотен спомен…
- Възбудата постепенно беше завладяла и младата жена и грееше в очите й. –Господи, откога не сме го правили…
- Не се притеснявай, скъпа, това е като колелото – не се забравя. Двамата се дариха взаимно с широки усмивки и Рени го целуна топло по синкавите устни, но с такова желание сякаш бяха най - сочния плод на света. Двамата се чувстваха като уении на първа среща. После тя започна бавно да се снишава в скута му, гледайки го усмихната право в очите. В същото време развърза колана на домашния си халат и той бавно започна да се разтваря, разкривайки отдолу гладката, портокалова кожа на прекрасното си тяло. Не носеше сутиен и скоро едрите й, съвършени гърди предизвикателно започнаха да вирят “муцунки” през процепа.
- Предлагам да свалим вече тия боксерки, а?! – рече тя, а Виктор услужливо понадигна таза си. Рени хвана боксерките за ластика и започна бавно да ги придърпва надолу. Лека - полека надървения пенис започна да се показва и накрая щръкна като антена. Гледката на това дълго, напращяло парче в скута на измършавелия и изтощен от болестта мъж беше изумителна.
- О, да, точно като едно време! – Възкликна възбудената блондинка. –Винаги съм била луда по чепа ти, нали знаеш, миличък!
- Моята малка, златокоса палавница – намигна й Виктор – спомням си, че много обичаше да го смучеш…
- Ах, ти…
- Закани му се на шега Рени, а сетне се наведе напред и без да откъсва очи от неговите, много бавно и с огромно удоволствие обви сладките си, ягодови устни около пулсиращата му главичка. Мъжът изстена и изпъна крака.
- Бях забравил колко е гот… ! Ооо, да, бог да поживи създателя на “Естази” – то!
- Първо се е казвало MDMA, скъпи – пое си дъх блондинката – и е било създадено точно за хора като теб: неизлечимо болни, душевноболни…
- Да - да, добре, продължавай, скъпа – прекъсна я нетърпеливо Виктор и нежно я погали по косата. Рени му духа много дълго, докато устните й съвсем не подпухнаха, но просто не можеше да се насити на готиния пенис и позабравеното усещане. Вкарваше го в устата си, развърташе езиче около главичката, прокарваше го по дължината на целия ствол. Или пък го опсипваше с влажни целувки и засмукваше тестисите му. Поглъщаше го възможно най - дълбоко, или пък извършваше с устата си ритмични фрикции като при полов акт. През това време Виктор беше затворил очи и се наслаждаваше на може би последната си свирка, последни мигове чист екстаз…
- Миличък, искаш ли да ме чукаш?
– Рени се беше изправила и стоеше чисто гола пред него, а приятно зъкръглените й, здрави бедра бяха подканящо разтворени – дупето навирено.
- О, скъпа, не знам – изведнъж се притесни мъжът, който все пак беше само кожа и кости. – Не съм сигурен дали ще успея да те задоволя…
- Ооо, глупчо, я стига. Хайде, обещам да не те изморявам много – усмихна му се окуражително Рени, след което му помогна да свали и потника си. Гледката наподобяваше на архивни кадри от “Освиенциум”, но младата жена беше сикнала и не й направи впечатление. Вместо това го накара да легне на една страна на дивана, а след това се сгуши с гръб към него в извивката на тялото му.
–Мръдни още малко, слънчице… а така.
- Даже и да хвърля топа сега, поне ще си ида като най - щастливия мъж на планетата.
- Никой няма да мре, само ще се чукаме! Двамата се засмяха звънко, както отдавна не го бяха правили заедно, а след това образуваха един калъп с телата си, слепвайки ги в поза “лъжици”. Блондинката започна бавно и ритмично да потрива голото си дупе в необичайно напращелия хуй на мъжа, милвайки едновременно с ръчичка клитора на русата си сливка. После в един момент повдигна краче и измърка:
- Хайде, миличък, искам да ми го вкараш?! Виктор положи усилия и вкара набъбналия си топуз между бедрата й. Оттам с малко помощ стволът плавно хлътна в мократа й вагина.
- Ооо, бебчо, прекрасно е – изстена щастливо Рени и размърда таза си в такт с неговите бавни и все още плитки тласъци. Виктор наистина полагаше сериозни усилия за да подържа сравнително високо темпо и Рени беше на “седмото небе” от кеф. Възторжените й стонове се разнасяха из целия хол и вливаха нови сили в изтерзаното му тяло. И той се почувства като прероден. Престана да се задъхва, а тласъците му станаха още по
- плътни и дълбоки.
- О, миличък, фантастично е! Справяш се фантастично… оохх, давай, не спирай… !
– Окуражаваше го Рени. После протегна ръчичка назад, обхвана с длан мършавото му дупе и започна да го притегля по - бързо вътре в себе си. След малко, когато все пак той отново се позадъха, блондинката бързо се изниза от члена му, помогна му да се опъне по гръб на дивана и разтвори бедра над скута му. После бавно се отпусна отгоре му, пропускайки полекичка надървения боздуган в подгизналата си путка. Тежкото дишане на мъжа премина в екзалтиран стон.
- Скъпа, невероятна си – изстена Виктор с разтреперан от възбуда и благодарност глас, когато тя започна внимателно и отмерено да се набива върху хуя му.
– Обичам те, любов моя! – Той протегна ръце нагоре и погали хипнотично поклащащите й се цици, а очите му се наляха със сълзи…
- Миличък недей, защото и аз ще се разцинкям и ще омацаме цялата гарнитура – задъхано го предупреди преданата съпруга, а той й отвърна с широка усмивка и палаво сграбчи дупето й.
–Уууу, някой май яко се е разгорещил днес! Давай жребецо, скъсай ме… ! Постепенно Рени ускоряваше бързината, с която го чукаше, като все по - настървено търкаше с ръчичка и клитора си. Сега телата и душите на двамата изстрадали съпрузи се бяха слели в едно и ликуваха. Едно забранено хапче им беше дарило този миг щастие, беше дарило този може би последен миг наслада на един неизлечимо болен мъж. Това беше техният миг във вечността. В един момент Рени не издържа и изстена:
- Ох, бебчо, не мога повече, ще свърша!
- Наистина ли? – едва - едва промълви мъжът. Лицето му, което само допреди един час бе мъртвешки синьо, сега гореше в яркочервения цвят на възбудата.
- Миличък, това все пак е година и половина без ебане, ти как мислиш… ?!
- Давай тогава, аз също съм готов… ! Дишането на Виктор отново опасно се учести, когато красивата блондинка върху него нададе нечленоразделен вик и се разтърси “изоснови”, от босите си стъпала чак до връхчетата на русата коса! Веднага след това тя бързо слезе от скута му, сграбчи пулсиращото, кървавочервено парче “стомана” и след като захлупи с устни главичката, започна да му блъска чекия със светкавична скорост. Когато изпадналия в екстаз мъж конвулсивно изстреля таза си нагоре и първите струйки сперма пръснаха в гърлото на блондинката, тя впи очи в неговите и нито за миг не отклони поглед, докато не изгълта и последната капчица сперма… !
Когато свърши, Виктор я притегли нагоре и жадно я целуна по все още изцапаните от собствената му семенна течност устни, поемайки част от нея с дъха на жената, която обичаше и щеше да обича до последния си час.
- Благодаря ти, любов моя – изрече той между две нежни целувки.
– Не си спомням откога не съм бил толкова щастлив…
- Не, миличък – прекъсна го Рени – аз ти благодаря! За всичко… !
На това място записът от камерата прекъсва…