Диагноза “Зубрачка” – първа част


    Автор: anonymous
Публикуван на: 26.06.2012




Всеки, който е бил във Варна, знае големия паметник над езиковите гимназии, символ на комунизма. Днес този монолит е станал сборище на наркомани денем и на пишман-ебачи нощем. Аз не съм наркоманка. Нито пък пишман-ебач, но преди няколко седмици се озовах там в 3 среднощ. Но нека започна историята от начало.
За един студент няма нищо по-хубаво от успешен край на сесията и стаж в обещаваща фирма. Е, аз имах и двете. И по този повод една вечер се събрахме пет колежки – да слезем надолу към плажа, да пийнем по нещо. По принцип не излизам с изцяло женски компании, но жадувах да се разсея от скучното лятно ежедневие. Край нас минаваха усмихнати и щастливи хора. Какафонията от музики ме завладя неимоверно бързо. Нямаше начин човек да изтрие усмивката от лицето ми. Тя стана още по-широка, когато видях Ники – моят стар познайник, сексуалният магьосник, към чиито услуги още прибягвах. Дори ми мина през ума по-късно, ако вечерта стане скучна, да му се обадя да ме „развесели”, както само той си може. Мда-а. Вечерта обещаваше да е страхотна…
И точно в този момент, когато бях сигурна, че няма по-щастлив човек от мен, видях него. Моят любим асистент, когото най-безскрупулно съблазних. Не бях подготвена да го видя толкова скоро след онази бурна сексуална нощ. А той, подлецът му с подлец, точно при нас дойде. Нали сме му студентки. Да се поздравим. Че едната колежка като му се зарадва. Ей, половин час се червих и се чудих къде да гледам. А когато едната мадама му предложи да дойде заедно с приятеля си с нас, нададох такъв писък, че сигурно някой татко-щраус в Австралия е помислил, че крадат малкото му от майката-щрауска.
- Нали по женски сме излезли? – исках да се скрия някъде.
Нямаше да мога да обясня поведението си. Как точно аз, най-общителната с преподавателите в групата, дето все ги каня с нас по купони, точно аз не искам него. Както и да е. Разминахме се, разделихме се. Както казва една приятелка – кой от където. Трябваха ми десетина минути да се отърся от притеснението си и отново да отприщя огромната си усмивка. На петнадесетата вече не спирах да се смея. С риск да се повторя – вечерта беше невероятна. Стреляхме с лък, с арбалет, с пушка. Скачахме на батут. Аз, в интерес на истината, само гледах. Късата ми рокля не позволяваше да се разскачам или дупя, но и гледането си беше достатъчно забавно. И като капак на случайните срещи, точно преди да седнем да пийнем по едно питие, край мен бавно и тежко минаха два полицейски мотора. Като на сън разпознах единия полицай. И като малко дете се протегнах да го задържа. Той съответно рязко спря и ме погледна. А колегата му имах чувството, че ще ме набие.
- А-аа, Мила-а! – много обичам да виждам Бисер. Направо обожавам.
Сега щяха да последват комплименти – за дългите ми крака, за най-бялото бяло на око, за косата ми, за гърдите ми. Словоизлиянията не закъсняха. Не можех да спра да се заливам от смях.
- Ех, Бисо, Бисо. Няма да се промениш. И на жена си ли така сваляш звезди?
- Ти сега жена ми я остави. Виж се ти каква си хубава.
- Колегата ти също е много красив. Аз ако чакам на теб да ни запознаеш... Мила. -протегнах ръка към не по-малко от мен усмихнатия полицай.
- Вихрен. Приятно ми е. Но май се познаваме с теб, Мила.
Възможно беше. Познавам много полицаи. Макар че за него не се сещах.
Докато Бисер не спираше да ми повдига настроението, колежките ми влязоха в едно от заведенията на плажната ивица. При мен остана само приятелката ми Иси. А как само й светеха очите, докато гледаше моторите. Не пропуснах да го отбележа. А Бисо само това чакаше – веднага предложи да се качим нагоре по алеята, където е по-тъмно и безлюдно, за да могат да ни повозят. В този момент усетих в себе си отдавна подтиснатото желание да свърша нещо наистина лудо. Не се колебахме дълго. Дори фактът, че съм със супер къса рокля, не ме спря. Нали беше тъмно. Кой ще ме види. Мъжете работата си рискуват, а аз да се кахъря, че някой ще ми види прашката. Метнахме се с Исито на моторите. Сграбчих Бисер и се молех да не се пребием някъде. Душевен оргазъм. Това е най-точното определение за състоянието ми в онзи момент. Екстаз. А когато Бисер засили, за да изпреварим Вихрен и колежката ми, не се и опитах да задържа писъка си. Колкото повече виках, толкова повече той засилваше. Когато видях стрелката на скоростомера да наближава 90 км/час, разумът ми надделя и накарах Бисер да спре. Все пак летяхме из морската градина. Не исках да „забършем” някой пиян или влюбен. Спряхме – идея нямам къде. Някъде между борове. На тъмно Морската градина изглежда съвсем различна.
- И романтична. - Сякаш прочел мислите ми, каза Бисо.
Слезе от мотора, намести си колана и вдигна панталона на синята си униформа. Слязох и аз. Краката не ме държаха. Едвам се опитах да ги събера. Но се отказах. Наложи ми се да събера всичките си сили и да ги насоча в друга посока – да спра разгонения полицай. Усилията ми бяха напразни – все пак той беше доста по-як от мен. Оставаше ми надеждата разума му и думите ми да го разубедят.
- Хей, спри се. Женен си. Не бива така. Не наранявай жена си.
- Стига, Мила. Целуни ме. Знам, че го искаш, колкото и аз.
- Не. Няма да те целувам. Устните ти принадлежат на друга и аз нямам намерение да се чувствам крадла.
- Тогава аз ще те целувам, прекрасна. - Усещах горещия му дъх по врата си.
Скоро щеше да достигне гръдния ми кош. Дясната му ръка се беше скрила на топло под бикините ми. Съвсем скоро телесните ми сокове обезсмислиха словесните ми възражения.
- Искам цялата да те изям. Да те изближа от горе до долу. А на това прекрасно място... - пръстите му си играеха с клитора ми – ще те изгори езикът ми.
Нямах сили да го спра. Какво пък толкова – не изневерявах аз. Не мен чакаше у дома вярна съпруга. А и жадувах да усетя грапавия му, палещ език. И тъкмо той докосна клитора ми, когато (както по сапунените филми става, не знаех, че и в живота е възможно) звънна телефона му. По това време можело да е само жена му. Възползвах се от това, че се разсея и се дръпнах.
Когато приключи разговора си, без да му дам възможност да се върне към клитора ми, му напомних, че колежките ми ме чакат. А и Вихрен сигурно вече е повозил достатъчно Исито. С нея се присъединихме към другите три момичета. В една дискотека. В която, освен персонала и нас петте, имаше едно заблудено куче. Но аз бях толкова безмерно щастлива и адски превъзбудена, че мястото и обстановката нямаха никакво значение. Исках само да продължа да се забавлявам. Не ме беше страх, че ще се прибирам по тъмно сама. Бисо и Вихрен обещаха да ни закарат. И си удържаха да думата. Вихрен закара две от колежките ми, две се загубиха из дискотеките. А аз нещо не исках да се прибирам. С неохота се качих на мотора на Бисер. Поех си дълбоко дъх и му казах, че съм готова, да ме прибира.
- Сигурна ли си, че искаш да се прибираш? Може да те повозя малко. Ще те закарам на едно място, където гледката е страхотна.
Не казах нищо. Нямаше смисъл. Ако кажех „карай!”, значеше да си създам душевен дискомфорт. Не ми излизаше от главата фактът, че е женен. А ако му кажех да ме прибере – току виж се отказал от среднощната разходка и ме завел у дома. Моята работа беше като на кокошката, която докато я гонел петела, си мислила: „А дали не бягам прекалено бързо?”.
Бързо караше Бисер. Вятърът безмилостно мяташе косите ми. Умирах от студ. Макар, че беше много гореща нощ. Разбрах защо мотористите карат с якета и при 30 градусови жеги. Задминавахме коли. Край нас проблясваха светлини. Не след дълго се озовахме на полигона. До стадиона. Бисо вече караше бавничко. Минахме покрай спряла кола, а вътре двама романтици се обичаха – какво да се прави. Като няма човек терен, и предната седалка на колата върши работа. Малко по-нагоре двама пък се сексеха екстремално – извън колата. Той си беше смъкнал шортите и мощно оправяше мадамата си, а тя викаше, без никакъв свян, че може някой да я чуе. Нашето минаване ни най малко не ги притесни. Вече бяхме в подножието на паметника. А аз вече бях възбудена и решена да вкарам полицая в грях. А той се обади по мобилния си телефон на Вихрен да му каже къде сме. Учудих се защо не ползва радиостанцията си, но по-късно се усетих колко компрометиращо би било изказването: „Ела горе на паметника”.

Коментари:

Име:
e-mail:
Код:
НОВИНИ

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

* Добавено е сортиране по посещаемост и дата;

* Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене



Хороскоп


Еротичен хороскоп с общи насоки за отделните зодии.

Вицове


Еротични вицове, шеги, смешки, бисери, обяви и още много други.

За контакти


Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви!