Воайорка

Не, не ме срам да си го призная – аз съм непоправима воайорка! Обожавам да шпионирам мъжете, обожавам да ги гледам докато правят секс или мастурбират – тръпката е мощна и опияняваща.

Имам нов съсед и той е манекен! Направо не мога да повярвам на късмета си, защото младежа е просто божествен! Заради него замених стария си бинокъл с мощен телескопичен далекоглед. Сега вече от терасата си мога да го виждам така, сякаш стои точно пред мен и да се наслаждавам подробно на фантастичното му, изваяно като скулптура, тяло.

От известно време имам едно подозрение, което обаче непрекъснато се засилва. Мисля, че е разбрал, че го шпионирам, защото започна всеки ден да се разхожда изнервящо гол на собствената си тераса, или пък направо дибидюс-гол на разтворени пердета у дома си. Това ме влудява и ежедневно изживявам неописуеми оргазми, мастурбирайки зад телескопа си.

Поредният следобед. Излязох на терасата и веднага зърнах забученото под обектива на телескопа ми малко, жълтичко и много красиво цветенце. Тази сутрин никой не беше идвал у дома, така че “виновникът” можеше да бъде само един – моят красив съсед! По това време, и малко по-рано, обикновено, той се прибираше и демонстративно се разсъбличаше някъде, където мога хубаво да го разгледам. Развълнувана от този неочакван и доста компрометиращ подарък, залепих око на визьора и потърсих обекта на еротичните си фантазии. Фокусирах го на неговата тераса, където само по шорти правеше лицеви опори. Перфектното му, апетитно дупе, наподобяващо два грейпфрута в торбе, ритмично се повдигаше и спускаше, образувайки сладострастни трепети под лъжичката ми! Мускулестото му – но не прекалено – тяло възбуждащо се беше запотило. Порочното ми мозъче веднага си ме представи легнала под него, в широко разчекната поза… !

Скоро късичката ми рокличка се озова забрана над кръста, а бикините изхвърчаха, изстреляни през парапета. Придърпах с краче едно столче и с разтреперани колена приседнах в него. Сетне едната ми ръчичка се присламчи между бедрата и лекичко започна да разтрива клиторчето ми, което вече пулсираше приятно.

След лицевите опори моят Аполон се обърна по гръб и се зае да прави коремни преси. Господи, защо ми причиняваше това!?! Коремът му – толкова стегнат, колкото въобще можеше да бъде – с плочки, подобни на “бронираните” по тялото на алигатор, се свиваше и стягаше влудяващо. Да, наистина ме побъркваше този нахалник! Как смееше да ме изкушава по този нагъл, непочтен начин, правейки упражнения гол до кръста на терасата си…

Ръчичката ми щеше да се откачи, докато мастурбирах ожесточено вече близо четвърт час, изживявайки един след друг, с ужасна скорост, оргазъм подир оргазъм! Неспособна да понеса повече от тази гледка, отдръпнах око от окуляра и се отпуснах назад в облегалката на стола, поемайки си дъх, придружен с възторжено стенание. После грабнах малкото, жълто цветенце и го помирисах. Да, разбира се, намекът беше очеваден – как не се бях досетила до сега! Това беше, просто не можеше да е друго – той искаше да “помирише”, да помилва, да “откъсне” моето красиво “цветенце”… Ох, толкова се надявах да е така…!

Насилих се отново да погледна през телескопа и в следващия миг сякаш студен душ се изля върху ми. Моят манекен го нямаше! Беше изчезнал! Не, това не можеше да бъде! Не беше никак, ама никак честно да ме тормози по този начин и то точно сега, когато бях разкодирала вълнуващото му съобщение…!
-Къде, къде изчезна, гадняр такъв?! – замрънках под нос, въртейки обектива на телескопа като обезумяла. –Покажи се, де, мамка му, къде си… ?!
-Точно тук!
-Къде, какво… !?! – подскочих стреснато.
Напълно ошашавена, вдигнах глава, като замалко не си извадих окото с окуляра, светкавично извръщайки поглед по посока на топлия, дълбок глас. ТОЙ стоеше малко встрани и зад мен, и ми се хилеше предизвикателно!

-Как… защо… ъ, кой си ти, бе?! – Това, естествено, беше моят манекен, но не можех просто, ей така, да капитулирам, макар в момента слабините ми да копнееха да обгърна бедра около стоманените му сллабини!
Той не отговори и все така, усмихвайки се предизвикателно, стопи разстоянието, което ни делеше. Сетне взе лицето ми между силните си длани и съвсем ми махна главата, с целувката, която ми отвъртя!
-Отлично знаеш кой съм, малка воайорке! – измърка усмихнат и палаво ме близна по нослето.
Посегнах да го зашлевя и…

… И в следващия миг вече бяхме в спалнята ми, преплели тела като лиани – аз увита около него, като малко дете около крака на татко си, а той около мен, като войнишко одеяло… Останалото оставям на вашето въображение… или на мощността на телескопа ви!