Бизнес пътуване

Автор: Идвах във Варна само за ден на делово посещение. Мислех да си наема кола от някое бюро Rent-a-car и с нея да отида до двата завода с наше участие, които трябваше да посетя, за да видя как се справят. Но по време на полета мястото до мен зае Александра, която ми обясни, че се връща във Варна, защото там живее и предложи, понеже познавала града, да ме откара с нейната кола. Обичала да кара, но не обичала да пътува сама. Гледайки синьозелените й очи, в които се мяркаха закачливи пламъчета и похотливото й лице, на което грееше палава усмивка, аз не можах да й откажа.
Когато слязохме се качихме на нейната кола и потеглихме. Бяхме отминали Аспаруховия мост, когато изведнъж тя зави надясно покрай брега. Каза, че това бил “панорамния път” и колко добре се чувствала с мен. Ей така, между другото.
Христо: -И аз бих искал да се отпусна, но като знам, че съм само за един ден тук, а имам да посетя два завода...
Александра: -Ицо, я ги забрави за малко. И аз си имам проблеми, но не може да живеем вечно с тях на гърба си. Трябва ни почивка. Човек прекарва добре и ако това не се повтори, поне му остават спомените. Сега ще отбия там, да ти покажа какво имам предвид.
Автор: Е, така започна всичко. А свърши с бясно чукане и продължително свиване на вагиналните мускули, което изтръгваше спермата ми направо от топките ми. Но да започнем под ред.
Отбихме на една асфалтирана алея встрани от шосето, Александра свали седалките и легна пред мен. Разкопча панталоните ми и позволи на еректиралия ми пенис да изхвърчи навън. Подхвана го с език и заоблизва. Чувствах вакуума на устните й и как ме смуче. Потопих пръсти в косата й и от възбуда не знаех какво да правя; щях да се пръсна. Тя плъзгаше езика си по цялата му дължина, налапа го два пъти до дъно и търкаше длани по кожата на корема ми. Често го вадеше от устата си и започваше леко да трие предни зъбки по голата му главичка и нежно да я хапе. После прокарваше език по отдолната му страна чак до топките. Пускаше мекия си език по тях, което така ме екзалтираше, че притисках главата й към бедрата си. В същото време мозъкът ми отказваше да приеме, че тази нимфа, с разпилени по заоблените си рамене руси коси, синьозелени искрящи очи, вперени в мен и тънки, бели пръсти с грижливо лакиран маникюр, които галят опънатата ми до крайност кожичка, лежи между бедрата ми и ми го смуче. Плувах в някакви розови облаци, в някакво розово небе, из някакви розови простори.
Александра /прошепнато/: -Страхотен ти е!
Автор: И след тези думи тя лапна члена ми. Прокарвайки език по целия му ствол тя стигна чак до тестисите, засмя се и пусна кура ми.
Христо /загрижено/: -Какво има?
Александра: -Нищо! Космите ти ме загъделичкаха по носа.
Автор: Аз я прегърнах силно и усетих горещия й шепот в ухото си:
Александра: -Ще ме направиш ли щастлива много внимателно и много бавно?
Автор: Тя отключи ръце от врата ми, легна на свалената седалка и разтегли с пръсти влагалището си пред погледа ми. Аз пъхнах върха на члена си между срамните й устни, които стояха отворени като крила на пеперудка и които имах чувството, че ей сега ще затрептят и загалят пениса ми, докато го мърдам вътре във вагината й. Тя изохка тихичко.
Александра: -Давай, Ице!
Автор: Аз продължих “напред”, Александра изпъна шия и когато стигнах едва ли не до дъното й, тя прехапа устни. Белите й зъбки притиснаха розовата й долна устна почти до кръв и аз я целунах, за да се отпусне. Тя действително го направи и аз заизтеглях пениса си назад – започнах бавни и внимателни фрикции.
Александра: -Боже, колко ти е голям... толкова съм радостна... че така бавно и внимателно проникваш в мен... о, да, харесва ми... харесва ми, наистина!
Автор: Аз бавно местех кура си в мократа й пещера, а Александра разтваряше срамните си устни и ми даваше да гледам влагата, която й блестеше отвътре. Това ме възбуждаше неимоверно, а тя нарочно стенеше едва доловимо, притворила тръпнещи клепачи, цялата трепереща. Явно бе решила да ме подлуди с липсата на охкания, с влудяващото си мълчание. Нямаше да издържа на това още дълго. И й го казах. Тя само ми се усмихна като фея и стегна вагиналните си мускули за миг. Аз притреперих.
Христо: -Боже, Ася, недей така!
Автор: Тя го направи отново, усмихваща се лукаво.
Христо: -Ама, Ася, моля те... или ги стегни както трябва, или... недей така!
Александра: -Искам да те подлудя!
Автор: И наистина го правеше. При всяко свиване на вагината й чувствах, че ще се изпразня и при отпускането й желанието ми изчезваше – това действително можеше да те вкара в лудницата.
След като няколко пъти повтори този експеримент с мен, тя остана доволна и за благодарност сви влагалището си продължително. Аз започнах да пълня гладната й вагина с гореща сперма, а тя ме доизцеждаше като пищеше силно и стягаше колкото се може повече вагиналните си мускули. В този момент от пещерата й изригна водопадче от течност и тя въздъхна дълбоко. Отпусна се блажено на свалената седалка, вдигайки ръце. Аз я гледах как изтича по дамаската и хлъцнах от възбуда.
Христо: -О, Ася, защо само накрая?
Александра: -Малко разнообразие! Всички могат да пискат, въпросът е да не издадеш нито звук.
Христо: -Но аз обичам жените да пискат.
Александра: -Знам; затова не го направих. Нали ти казах – малко разнообразие.